Докато гледаше как Харолд Бейнс и другите директори изказват съболезнованията си, Даяна отново остана поразена от факта, че Селина Редман е била убита едва днес сутринта, а всички са така делови.
Джордж протегна ръка, когато тя го приближи. Лицето му беше като изсечено от камък, очите — празни, лишени от каквото и да било чувство. Даяна неловко отмести ръката му и го прегърна колебливо.
— Ужасно съжалявам — рече тя. — Ще ми липсва.
Джордж не отвърна на прегръдката й.
Даяна се отдръпна и видя, че очите му леко са се присвили. Сякаш гледаше право през нея.
— Мога ли да направя нещо за теб? — попита тя.
— Не.
— Сигурен ли си?
— Доколкото чувам, напоследък си затрупана с работа, Даяна. Просто заеми мястото на Селина и замини за Иран с Джак и Харолд. Подпишете документите. Превърнете пътуването в успех. Друго не ми трябва.
„И после можеш да се върнеш у дома при Ерик.“
Макар че Джордж не изрече думите, Даяна знаеше, че ги мисли. Не беше показала лоялност към „Редман Интернешънъл“, като започна да излиза с Ерик Паркър толкова скоро след като той бе изхвърлен. Не беше показала лоялност към семейството Редман, като тръгна с Ерик малко след като Селина скъса с него. Заслужаваше хладното приемане на съболезнованията й и не можеше да се сърди.
Докато излизаше от заседателната зала и вървеше по коридора към кабинета си, Даяна се чувстваше странно отчуждена от необичайната тишина, от старшите секретарки, седящи зад бюрата си, от сълзите. Беше се справила със смъртта, когато собственият й баща беше умрял. Щеше да се справи и сега. Тъй като работата открай време беше нейният начин да избяга, Даяна смяташе да се посвети изцяло на сделката. Щеше да се погрижи договорите да са железни и всяко споразумение да мине гладко.
Секретарката й я чакаше в кабинета. Стоеше в средата на стаята с леко зачервено лице. Тя също бе плакала. Даяна стисна ръката й, докато минаваше покрай нея.
— Виж какво — каза й. — Я сипи по половин чашка кафе. Имам бутилка бренди в бюрото за другата половина. Няма да ни се отрази зле.
Жената се усмихна измъчено и излезе.
Докато гледаше след секретарката, Даяна се запита дали нещо не е наред със самата нея. Защо не чувстваше болката и загубата, които изпитваха другите? Преди появата на Ерик тя бе дългогодишна приятелка на Селина — при това близка приятелка. Нима наистина бе толкова студена, че да не показва — и да не чувства — някаква друга емоция освен облекчение? Нима Ерик Паркър беше толкова важен за нея, та изобщо не тъжеше за смъртта на жената, която доскоро ценеше толкова много?
По-добре бе да не се отдава на подобни мисли точно сега. Това означаваше да оцени какво представлява като човек, а Даяна не бе готова за подобни въпроси. Подозираше, че отговорът няма да й хареса.
Отиде при бюрото си. Щом трябваше да пътува вместо Селина, необходимо бе да се запознае с документите, преди да потеглят.
Включи компютъра, извади листчето от чекмеджето и въведе паролата. Натисна бутона за продължение и компютърът направи нещо, което не бе правил никога досега. В центъра на екрана се появи съобщение:
**ДОСТЪП ОТКАЗАН** ТЕРМИНАЛ „Б“ СЕ ИЗПОЛЗВА
Даяна зяпна объркано екрана. Терминал В бе компютърът в дома й — а този компютър твърдеше, че онзи се използва. „Но това е невъзможно — помисли си тя. — Изключих го сутринта.“
Въведе паролата си отново — може би беше допуснала грешка при първия опит. Знаеше, че в даден момент можеше да използва само един от компютрите си. Това бе допълнителна мярка за сигурност, която я уведомяваше дали в системата не е влязъл и някой друг.
Екранът примигна и отново се появи съобщението за отказ на достъп.
За момент Даяна остана объркана. И изведнъж й просветна.
Навремето беше дала паролата си на Ерик. Неговият компютър не работеше и той я бе помолил да използва нейния, за да довърши някакъв доклад.
Побиха я студени тръпки.
В момента бивш директор на „Редман Интернешънъл“ използваше компютъра й.
Ерик впери поглед в компютъра.
— Хайде — каза на глас той. — Хайде…
На екрана се появи съобщение:
ДОСТЪП ОТКАЗАН.
Ерик го изгледа с негодувание. Разбираше, че никога няма да се добере до търсената от Луис Раян информация и че чекът няма да стане негов.
Вбесен, той стовари юмрук върху кутията на компютъра — и се дръпна стреснато назад, когато от нея изскочиха искри. Докато образът на екрана се свиваше бързо на топка, той осъзна, че току-що е счупил компютъра й.