Сега тя щеше да разбере, че го е използвал.
Трескаво изключи машината от контакта, за да не се подпали, и се огледа. Даяна щеше да се прибере всеки момент. Ерик се канеше да прати по дяволите и Раян, и всичко останало, когато погледът му се спря върху дългата редица шкафове. Запита се дали нужната му информация не се намира там, в подредените папки…
Като се мръщеше от болка, той взе патериците и отиде до най-близкия шкаф. Задърпа едно от четирите чекмеджета и установи, че е заключено. Това не го изненада, но с известен късмет може би щеше да намери някъде ключа.
Върна се при бюрото й.
Отвори горното чекмедже и внимателно отмести купчините документи, но не видя никакви ключове. Провери чекмеджетата отдясно, но в тях откри само дебели тъмнозелени папки. Отвори лявото чекмедже. Вътре имаше лъскаво черно куфарче от крокодилска кожа, едно от няколкото, които притежаваше Даяна. Ерик се канеше да го отмести и да погледне под него, когато спря. И се замисли.
Извади куфарчето и го сложи на бюрото. Не беше заключено и той го отвори. Вътре бяха натъпкани папките за купуването на „Уест Текс Инкорпорейтид“.
Сърцето му подскочи.
Ерик бързо прегледа стотиците страници информация и видя, че всичко, което искаше Раян, е налице. Не можеше да повярва на късмета си. Вдигна един от телефоните до компютъра и набра номера на Раян. Той вдигна на второто позвъняване.
— Какво те забави толкова, Ерик?
Ерик пренебрегна сарказма му. Нещата вече стояха различно. Сега той беше в силната позиция, не Раян.
— Имам всичко, което поиска — заяви той. — Времето обаче изтича. Тя всеки момент ще се върне. Най-малко за колко време можеш да пратиш някой да прибере нещата?
— За десет минути.
— Казах най-малко. Нека са пет. И още нещо, Раян. Искам да утроиш чека, иначе сделката отпада.
Последва мълчание.
— Отговори ми — настоя Ерик. — Всичко е тук. Но или тройно, или нищо.
— Ти не си с всичкия си — рече Луис. — Няма да ти платя…
— Информацията струва десет пъти повече и ти много добре го знаеш — прекъсна го Ерик. — И така, какво казваш? Остават ти четири минути.
— Добре — отстъпи Раян. — Ще утроя сумата.
Ерик се усмихна мрачно. Целият беше напрегнат. А сега беше ред на блъфирането.
— И още нещо, Луис. Ако случайно решиш да си спестиш чека или ако с мен се случи нещо, искам да знаеш, че преди да ти звънна, се обадих на един приятел. Ако той прочете некролога ми, светът скоро ще прочете твоя. Не го забравяй. Не прецаквай нещата. Не се ебавай и с мен. Вече съм задвижил каквото трябва за всеки случай.
Прекъсна връзката и се обади в портиерната.
— Обажда се Ерик Паркър — каза той на дежурния. — Очаквам приятели. Не е нужно да се обаждате, когато пристигнат. Просто ги насочете към апартамента на Даяна Крейн.
Затвори, извади папките от куфарчето на Даяна и ги смени с папките, които бе видял в чекмеджетата отдясно. Те също бяха тъмнозелени. Затвори куфарчето и го върна на мястото му. Докато Даяна разбере за размяната, Ерик щеше да е някъде в Европа, може би в Швейцария, с парите на Луис Раян.
Пъхна папките под мишница и взе патериците. Тъкмо успя да излезе от стаята и да преодолее витата стълба, когато някой звънна на вратата.
Поколеба се, питайки се дали Раян се е хванал на блъфа. Знаеше, че има вероятност да отвори вратата и да получи няколко куршума в гърдите.
Но това беше риск, който трябваше да поеме.
Отиде до вратата и погледна през шпионката. В коридора стоеше висок, як мъж в началото на трийсетте, с рошава тъмна коса. Беше облечен с кожено яке, което бе твърде топло за сезона. Ръцете му бяха прибрани отзад.
На Ерик му се искаше да ги вижда, но въпреки това отвори.
Двамата впериха очи един в друг.
Мъжът в коридора погледна папките под мишницата на Ерик, после гипса и синините по лицето му. Ъгълчето на устните му се изви в усмивка.
Ерик протегна ръка за чека.
Усмивката на мъжа изчезна. Той бръкна в джоба на якето, извади чека и го подаде на Ерик.
— Папките — каза той.
Ерик разгъна чека и видя сумата. Наистина беше утроена. Заля го вълна на облекчение.
Връчи папките на мъжа, затвори вратата в лицето му и бързо заключи.
Всичко беше приключило.
Облегна се на вратата, замаян от радост. Състоянието му възлизаше на деветдесет милиона долара.
36
Даяна вървеше бързо по коридора. Може би твърде бързо, като се имаше предвид реакцията на другите — всички я гледаха как крачи енергично към асансьорите.