Защо Ерик използваше компютъра й? Какво се надяваше да открие? Може би просто му е станало скучно и е искал да види как вървят нещата със сделките, след като Джордж го уволни? Или имаше нещо друго?
Тъкмо стигна асансьорите, когато някой я извика по име. Обърна се и видя Джак Дъглас. Стоеше на прага на кабинета си. Гледаше я със загриженост и любопитство.
— Добре ли си? — попита я.
Трябваше да се махне оттук.
— Добре съм. — Тя натисна бутона на асансьора.
— Не, не си — възрази той и тръгна към нея. — Нещо не е наред. Какво има.
— Нищо, наистина…
— Какво има?
Тя го погледна. Висок и мускулест, с тяло като от стомана. Каквото и да беше намислил Ерик, май нямаше да е зле някой като Джак да дойде до апартамента й с нея. Направи му знак да приближи.
— Ще си остане между нас, нали? — попита тя.
Той кимна.
— Разчитам на обещанието ти — каза тя и реши да рискува. — Ерик Паркър живее при мен. Току-що разбрах, че е влязъл в компютъра ми, който е свързан с основната база данни на „Редман Интернешънъл“. Това е сериозен пробив в сигурността, тъй като Ерик вече не работи тук.
Вратата на асансьора се плъзна настрани.
— Не знам какво прави — продължи тя. — Но не съм му давала разрешение да използва компютъра. Разтревожена съм.
— Искаш ли да дойда с теб?
Тя кимна и двамата влязоха в кабината.
— Ще ти прозвучи глупаво — добави тя, — но случайно да имаш оръжие?
Въпросът го изненада.
— Не — отвърна. — Но защо ми е оръжие?
Даяна натисна бутона и го погледна, когато асансьорът пое надолу.
— Защото ако той върши онова, което подозирам, може да се наложи да го използваме и да извикаме полицията.
На Ерик Паркър му оставаше само да се измъкне.
Заряза вратата и отиде да си прибере нещата. Остави чека на масата до часовника и портфейла си, стигна до стълбището — шибаното вито стълбище — и започна да се изкачва към стаята за гости, която му бе предоставила Даяна.
Беше мъка да се добере до горе, но успя и отиде в спалнята. Грабна един брезентов чувал и започна да хвърля дрехи в него.
Не му трябваше всичко, само колкото да се качи на самолета и да се махне от страната. От банята взе най-необходимите неща. Увери се, че паспортът му е в куфарчето. Върна се в спалнята и вдигна телефона. Обади се на пътния си агент и поръча билет до Швейцария първа класа. Полетът беше след два часа. Електронният билет щеше да го чака на летището.
Идеално.
Звънна на портиера.
— Ерик Паркър. Бихте ли ми извикали такси? Ще сляза след десет минути.
Докато затваряше, чу как някаква врата се отваря и затваря. Звукът идваше отдолу. В гърдите му се надигна паника, но успя да се овладее.
Тя се беше прибрала.
Ерик помисли как да се справи с положението и реши, че има само един начин. Да излезе от спалнята, да слезе по стълбите и да се изправи срещу нея.
Напускаше. Не беше нужно й казва къде отива. Докато стигне до летището, тя сигурно вече ще е разбрала, че е влизал в компютъра й. Но реши, че това няма да има значение — той щеше вече да е на път за страна, която щеше да го защити.
Грабна чувала, метна го на рамо и хвана патериците. Нямаше да е приятна раздяла, но щеше да бъде кратък. Просто се махаше оттук.
Отиде до вратата на спалнята, отвори я и отстъпи назад.
На прага не стоеше Даяна. А Марио де Чико в компанията на двама мъже с насочени пистолети.
Де Чико влезе с такъв устрем, че Ерик залитна назад. Гипсираният му крак се закачи и той едва не падна, но успя да се хване за един стол и да се задържи.
Де Чико хвърли поглед към брезентовия чувал.
— Тръгнал ли си нанякъде?
Ерик не отговори. Забеляза, че Де Чико и хората му са с ръкавици. Бяха си сложили и калцуни върху обувките. Завладя го страх, когато разбра защо са тук. Искаха да го убият.
— Отговори на въпроса ми, Ерик. Тръгнал ли ри нанякъде?
— Връщам се в апартамента си. Какво ти пука, по дяволите?
— Щом си поръчал Лиана Редман, значи ми пука страшно много. — Марио пристъпи към Ерик. Знаеше, че трябва да бъде кратък.
— Как влезе тук? — попита Ерик.
— Пуснаха ни. Оказа се, че си очаквал приятели. Минахме направо, така че имаш моите благодарности.
— Марио го приближи още повече. — Пребиването на Лиана беше първата ти грешка, Ерик. А поръчването на убийството й — последната. — Дръпна се настрани.
— Излез навън.
— Начукай си го.
Един от хората на Де Чико вдигна пистолета си и го насочи към главата на Ерик.
— Има два начина, Ерик — рече Марио. — Можеш да излезеш сам през вратата или да ме оставиш да те влача през нея за счупения крак. Изборът е твой. Единият начин е по-безболезнен. Избирай.