Това бе безкраен цикъл, от който нямаше измъкване. Не беше сигурен колко още може да издържи, колко още може да запази тази маска.
Баща му вдигна телефона.
— Какво има, Майкъл?
— Трябва да поговорим.
— В момента е невъзможно.
— Не става — настоя Майкъл. — Трябва да поговорим. Веднага.
— Казах, че е невъзможно.
— С кого си?
— Не ти влиза в работата.
— Добре — каза Майкъл. — Тогава ми отговори само на един въпрос и можеш да си продължиш срещата. Защо трябваше да убиеш сестра й?
— Няма да обсъждам това с теб точно сега. Обади ми се, когато пристигнеш в Ню Йорк.
Майкъл стисна слушалката.
— Не ми затваряй.
Мълчанието се проточи.
— Какво има?
— Трябва да знам дали е безопасно да се върна.
— Безопасно е — каза Луис.
— Сигурен ли си?
— Повтарям, безопасно е.
Майкъл обаче усещаше, че баща му премълчава нещо. Нещо не беше наред.
— Татко, ако ме лъжеш…
— Не те лъжа, Майкъл. Ще се наложи да ми се довериш.
Макар да знаеше, че няма друг избор, освен да се довери на баща си, Майкъл не можеше да се освободи от чувството, че го бутат към ръба на пропаст.
— Къде според теб ще отседнем с Лиана, когато се върнем? — попита той.
— Погрижил съм се.
— Погрижил си се? — повтори Майкъл. — Кога смяташе да ми го съобщиш, следващата седмица ли? Кацаме след два часа. Нищо не ми каза…
Връзката прекъсна.
Лиана гледаше как нощта отминава, само смътно долавяше звука на двигателите, разговора на двойката пред нея и стройните като манекени стюардеси, вървящи по пътеката.
Все още се опитваше да разбере и приеме факта, че сестра й е мъртва и че е била убита тази сутрин. И все още чуваше гласа на Харолд, отекващ като студен шепот: „Селина те обичаше, Лиана. Не мога да ти опиша колко много пъти ми е казвала, че й липсваш“.
Точно сега усещаше загубата като мъчителна тъпа болка дълбоко в себе си. Мислеше си за всички моменти, когато двете със Селина можеха да са близки, и осъзнаваше, че вече никога няма да й се удаде подобна възможност.
Питаше се кой е виновникът за смъртта й, когато Майкъл седна до нея. Той посегна към ръката й и Лиана го погледна, спомняйки си какво се бе случило само преди часове в хотелската им стая. Чий глас бе чула, когато бе вдигнала слушалката? Знаеше, че не беше на Майкъл. Но знаеше също, че го е чувала и преди — и че някой ден ще се досети.
— Как я караш? — попита той.
Лиана сви рамене.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Не, освен ако не успееш да върнеш сестра ми.
Мълчанието се проточи. Майкъл понечи да заговори, не намери думи и стисна по-силно ръката й. Лиана отговори на жеста.
— Съжалявам — каза тя. — Не беше нарочно. Просто не съм на себе си. Не е свързано с теб.
— Няма нищо — промълви той. — Разбирам те.
Тя се облегна назад.
— Знаеш ли какво не ми излиза от главата? Все си мисля колко добре ще се чувствам, когато открия кучия син, причинил това.
Майкъл се обърна към нея.
— И аз ще го намеря, Майкъл. Кълна се в Бог, ще го намеря. Няма да му се размине. Не може да убие сестра ми и да му се размине. Имам твоята помощ, както и помощта на Марио. Ще открием убиеца. Ще го накараме да си плати.
— Лиана…
Гласът й изведнъж се задави.
— Обичах я, Майкъл. Никога не съм се замисляла за това, но я обичах.
Той докосна косата й.
— Ще се справим, обещавам ти. — Наведе се и я целуна по бузата. — Обичам те.
Лиана го погледна, видя болката на лицето му, мъката в очите и разбра, че й казва истината. Почувства се виновна. Как е могла да се усъмни в него преди? Винаги е бил добър с нея. Разбира се, че телефонните линии са се преплели в бурята.
Без да пуска ръката му, тя се обърна към прозореца. Светът навън бе изчезнал в мрака. За първи път от часове си помисли за Ерик Паркър, за това, че е поръчал убийството й, и се замисли какво ли я чака, когато се върне у дома.
38
Анастасиос Фондарас затвори последната от папките за придобиването на „Уест Текс Инкорпорейтид“, откраднати от Ерик Паркър, и я подхвърли на бюрото на Луис.
Макар да не каза нищо, тъмните му очи блестяха с настоятелност, която напомняше на Раян за очите на тигър точно преди да се хвърли върху жертвата си.
Анастасиос стана.
— Тази сделка на Редман с Иран — поде той, отиде до прозорците отдясно и се загледа към града, окъпан в лъчите на късното следобедно слънце. — Устна е, нали?
— Да — потвърди Луис и си спомни разговора с Харолд Бейнс. — Устна е. Иранците няма да се съгласят да подпишат каквото и да било, преди Редман да е купил „Уест Текс“. Смятат, че без компанията едно такова обвързване ще е загуба на време.