— Ясно. Но предполагам, че междувременно Редман поддържа тесен контакт с тях — каза Фондарас. — И че иранците ще удържат на думата си.
— Ако обстоятелствата останат същите, несъмнено ще удържат — съгласи се Луис. — При сегашното положение те всъщност се нуждаят от Редман. Близкият изток е нестабилен и повечето големи транспортни и петролни компании, в това число и вашата собствена, не изгарят от желание да влизат в Залива. Иран трябва да продава петрола си, за да купува оръжие, но малцина са склонни да поемат риска — с изключение на Джордж. Предимството на Редман е в това, че той знае точната дата, на която военноморският флот ще навлезе в Залива. Ако иранците знаеха, че това ще стане следващата седмица, щяха да се откажат от сделката, тъй като Заливът скоро отново ще бъде безопасен за търговия и няма да им е нужна никаква частна сделка с американска компания.
— Ако знаеха — повтори Фондарас.
— Именно.
Фондарас се дръпна от прозореца и отиде при бара.
— Познавам Джордж Редман от близо двайсет години — каза той. — И искрено го уважавам. Дори го харесвам донякъде.
„Но — помисли си Луис. — Но…“
— Но бизнесът си е бизнес — продължи Фондарас, докато си сипваше нова доза скоч. — А в бизнеса печели онзи, който стигне пръв. Крайната цел е победата, каквато и да е ситуацията. — Обърна се към Раян с питие в ръка. — Значи нямаш интерес да бъдеш част от тази сделка? Смяташ да ми дадеш информацията просто така ли? Безплатно?
— Естествено, цена ще има. В края на краищата, Анастасиос, ти самият посочи, че става въпрос за бизнес. Ще обсъдим условията по-нататък. Първо искам да ми очертаеш плановете си.
— Плановете ми? — изсмя се Фондарас. — Като по учебник са. Редман ще купува евтин петрол. Иранците са отчаяни и той ще се възползва от нуждите им. Смятам да направя същото — само че ще предложа на Иран повече пари за петрола им. Работил съм с тях в миналото и те ми имат доверие. Смятам да открадна сделката от Джордж Редман. — Очите му проблеснаха. — Но какво ще ми струва това?
Луис взе своята чаша уиски, отиде при Фондарас и двамата се чукнаха.
— Това, приятелю, е най-прекрасната част от всичко.
Спокати влезе минути след като Фондарас си тръгна.
— Ерик Паркър е мъртъв — докладва той. — Даяна Крейн и Джак Дъглас са го намерили в подножието на стълбището преди два часа. Апартаментът й е пълен с ченгета — и те твърдят, че е паднал. Няма версия за убийство.
Луис прие информацията с кимане. Седеше зад бюрото си, обърнат към прозорците. Докато се взираше в сградата на „Редман Интернешънъл“, в очите му се мярна нещо като страх.
Спокати се канеше да продължи, когато забеляза какво е привлякло вниманието на Раян отвъд стъклото. Нима никога нямаше да се научи?
Отиде до бюрото на Луис, отвори едно чекмедже и натисна бутон. Завесите се спуснаха.
— Един куршум, Луис — натърти той. — Повече не е нужно.
Луис обаче не го слушаше. Мислеше си за чека за 90 милиона долара, който бе дал на Ерик Паркър в замяна на откраднатите от Даяна Крейн папки — чека с името „Уърлд Ентърпрайзис“, международния клон на „Манхатън Ентърпрайзис“.
— Чекът — каза Луис. — Твърде умен си да дойдеш без него, така че ми го дай.
Спокати седна на стола и качи краката си върху бюрото.
— Няма никакъв чек, Луис.
— Разбира се, че има. Аз го написах. Ти го достави.
— Няма значение. Чека го няма.
— Тогава къде е?
— Нямам представа. Не е намерен у мъртвия Ерик Паркър, нито някъде в апартамента. Имам връзки в нюйоркската полиция. Един от познатите ми каза, че тялото на Паркър е било претърсено при изнасянето му. Не са открили чек, Луис.
— На този твой познат или приятел може ли да му се има доверие?
— Съмняваш ли се в мен? Разбира се, че може да му се има доверие. Той е един от най-добрите ми хора. Докато е бил там, е сложил и бръмбари в апартамента. Знаеш не по-зле от мен, че Даяна Крейн скоро ще открие липсата на папките. Така ще разберем кога ще стане това. И ще можем да действаме по-ефективно.
Луис стана от стола си.
— Онзи чек не може просто да е изчезнал.
Спокати го загледа как върви напред-назад. Харесваше му как всичко това действаше на Луис.
— Разбира се, чекът не е изчезнал, но го няма в апартамента. Бъди сигурен.
— Тогава къде е?
— Моето предположение е, че е взет от онзи, който е бутнал Паркър по стълбите.