Луис, който рядко оставаше поразен от обратите в живота, го погледна изумено.
— Който е бутнал Паркър по стълбите? Нали каза, че е паднал?
— Полицията смята, че е паднал — поправи го Спокати. — Има разлика. Този път полицията греши. Ерик Паркър не се е спънал и не е паднал по стълбите, както твърдят те. Бил е убит. Моят познат и аз сме сигурни.
— Кой го е убил?
Спокати се усмихна бавно и многозначително.
— Ти ми кажи.
Мина секунда преди Луис да отговори. Умът му прехвърляше възможности, правеше връзки. И постепенно осъзна, че има само един, който би могъл да го направи — Марио де Чико.
Отпусна се тежко на стола си.
Спокати гледаше как лицето му пребледнява, но не изпитваше съжаление или съчувствие, а само леко раздразнение, че не са го послушали.
— Предупредих те, Луис.
— Знам.
— Нещата не са така прости, както бяха навремето. Започваш да губиш играта.
— Как ли пък не.
— Наистина — каза Спокати. — Посъветвах те да не пращаш чек. Предложих ти да му прехвърлиш парите от някоя от анонимните ти сметки в негова анонимна сметка. Всичко щеше да е чисто, но ти предпочете да не ме послушаш. Прояви алчност. Искаше толкова много информацията, че се огъна пред исканията на Паркър. Това може да се окаже най-голямата грешка в живота ти.
Спокати стана и се наведе над бюрото.
— И сега, ако не ме слушаш и ако не изпълняваш всичко, което ти кажа, може би ще платиш с живота си. И Редман ще се окаже крайният победител.
Луис поклати глава.
— Това няма да се случи.
— Добре — рече Спокати. — Значи ще ме послушаш, така ли? Ще изпълняваш всичко, което ти кажа?
— Зависи — предпазливо отвърна Луис. — Какво си намислил?
Винсънт му разказа.
39
Първото, което забеляза Майкъл, след като двамата с Лиана минаха през митницата, беше Спокати. Той хвърли цигарата си в пепелника и тръгна към тях, пробивайки си път през тълпата, без да откъсва очи от Майкъл.
За момент Майкъл си помисли, че хората на Сантяго някак са успели да научат къде е и го причакват, но се огледа и не видя нищо необичайно. Обърна се отново към Спокати, който вече се намираше при входа на тоалетните. Той кимна на Майкъл и влезе вътре.
Майкъл се изкушаваше да продължи напред, но не можеше. Спокати веднъж му беше спасил живота. Ако хората на Сантяго бяха наоколо, можеше да повтори услугата.
— Трябва да отскоча до тоалетната — каза на Лиана. — Би ли ме изчакала за минута?
Тоалетната бе прохладна, тиха и боядисана в тъмносиньо. Спокати беше в дъното на помещението и си миеше ръцете. Докато вървеше към него, Майкъл забеляза двама други мъже в делови костюми при писоарите. Хора на Спокати.
— Какво има? — попита Майкъл.
Спокати спря водата и изтръска ръцете си над умивалника. Майкъл забеляза два дълги червени белега, минаващи хоризонтално по дланите му. Приличаха на протривания. Протривания от въже.
— Тук съм, за да ти помогна, Майкъл.
— Защо? Искаш да се реваншираш за живота, който отне ли?
— Не зная за какво говориш.
Майкъл пристъпи към него.
— Защо уби сестра й?
Спокати повдигна вежда.
— Я се виж само, каква храбра стойка си заел.
— Не беше нужно тя да умира.
— Аз просто правя каквото ми се каже. — Спокати взе хартиена кърпа и започна да се бърше. — Всъщност, прав си — каза. — Разбира се, че я убих аз. И това ми достави удоволствие. Трябваше да видиш изражението й, когато прерязах въжето и го омотах около краката й. Това се казва страх…
Майкъл се хвърли напред и го прикова за стената. Двамата при писоарите погледнаха през рамо. Единият се разсмя. Другият отиде при вратата и я препречи, за да не може никой да влезе.
— Кой е следващият? — попита Майкъл.
Спокати не се съпротивляваше. Изглеждаше развеселен.
— Всеки е следващ. Майкъл. Всички ще умрат. Ще бъде трагично. Кръв ще се лее навсякъде.
Рязко вдигна ръце. Запрати Майкъл към отсрещната стена и извади пистолета, скрит под черното кожено яке.
По-точно се опита да го извади.
Оръжието се закачи за кобура и се изплъзна от ръката му.
Сякаш на забавен кадър Майкъл видя как пистолетът отскача от коляното на Спокати, пада на сините плочки на пода и се плъзга към него, въртейки се.
Той се хвърли към оръжието.
Или по-скоро се опита.
Мъжът при писоарите вече не се смееше. Изведнъж се беше озовал между Майкъл и пистолета.
Спокати вдигна оръжието. Прибра го в кобура и каза на Майкъл:
— Ако искаш да останеш жив през следващите няколко дни и особено ако искаш да се отървеш от Сантяго, съветвам те да престанеш с тези глупости, да ме слушаш внимателно и да изпълняваш точно каквото ти кажа.