Приближиха сградата на „Редман Интернешънъл“.
Лиана видя голяма група репортери пред входа. Поколеба се — знаеше, че ако иска да види родителите си, ще й се наложи да мине през тези акули и да понася въпросите им. Пропъди мисълта за връщане и помоли шофьора да спре колкото се може по-близо до входа. Когато колата спря, тя не изчака услугите му. Отвори сама вратата, наведе глава и слезе.
Тръгна напред, готова да й се нахвърлят.
Това обаче не стана. Докато приближаваше тълпата, до тротоара спря лъскава черна лимузина, следвана от две полицейски коли без отличителни знаци.
Лиана се дръпна назад и загледа изненадано как вратите на полицейските коли се отварят и от тях слизат няколко души.
Като задържаха тълпата и образуваха човешки щит около задната врата на лимузината, мъжете предпазваха майка й и баща й, които слязоха от черната кола и тръгнаха към входа.
Тълпата се вълнуваше. Подаваха се микрофони, святкаха светкавици, над засилващата се глъчка се надигаха гласове, журналистите се блъскаха напред, викаха по майка й, крещяха на баща й, опитваха се напразно да научат нещо допълнително за смъртта на Селина, за придобиването на „Уест Текс“, за мнението им за смъртта на Ерик Паркър.
Полицаите губеха контрол. Тълпата изригна. Лиана с ужас видя как множеството внезапно се раздвижи и събори майка й на земята. Джордж се опита да вдигне съпругата си на крака, но фотографите моментално се усетиха, че една нейна снимка в това положение ще бъде златна. Втурнаха се напред и направиха невъзможни всякакви опити на баща й да я изправи. Фотоапаратите защракаха, засвяткаха и уловиха момента за жадния за сензации свят.
Лиана се втурна и си запробива път през тълпата.
Отначало никой не я разпозна и тя успя да се промъкне и да помогне на майка си да се изправи — и тогава за миг всички замръзнаха, когато осъзнаха какво виждат. Прокудената се беше завърнала.
Елизабет се взираше невярващо в дъщеря си. Щракна фотоапарат. Джордж изрече името на Лиана и отново всичко се взриви.
Тълпата заскача, заблъска се, заснима — подобна възможност не беше за изпускане. Полицаите забутаха журналистите назад, като сипеха заплахи, твърдо решени да овладеят отново положението.
Когато най-сетне им разчистиха път, Лиана хвана майка си за ръката и двете се втурнаха към входа, следвани плътно от Джордж. Не спряха, докато не се озоваха вътре и вратите не се затвориха зад тях.
За момент никой не каза нищо.
Майка, баща и дъщеря се взираха един в друг, все още потресени от случилото се току-що. Отвън журналистите се бяха лепнали по прозорците, блъскаха се за по-удобна позиция и записваха всичко, което се случваше от другата страна.
— Помислих си, че се нарани — каза Лиана на майка си. — Уплаших се, че ще те смажат.
— Добре съм — отвърна Елизабет. — Нищо ми няма.
— Но те те събориха — изтъкна Лиана.
Елизабет погледна скъсаната си черна рокля и драскотината на крака си, после вдигна очи към нея. Като че ли се поколеба за миг, после пристъпи напред и прегърна силно малката си дъщеря.
Лиана беше залята от чувства в прегръдката на майка си. Погледна баща си, но усети хладната му отчужденост. Джордж не откъсваше очи от нея.
— Съжалявам — прошепна Лиана на майка си. — Двамата с Майкъл тръгнахме веднага след като Харолд се обади.
Елизабет се дръпна назад, отметна кичур коса от челото на дъщеря си, но не каза нищо за брака й. Само леко погали лицето й с длани.
— Откриха ли вече нещо?
Елизабет поклати глава.
— Още не — рече тя. — Но ще открият.
— Когато те видях да падаш, не знаех какво да си мисля. Първо прожекторите, сега Селина. Реших, че някой се е добрал и до теб. — Гласът й се задави. Тя погледна баща си. — Не бих позволила на никого да ви нарани.
Джордж извърна очи.
Обидната му постъпка беше като шамар за Лиана. Тя се опита да овладее надигащия се гняв, но не успя.
— Имаш ли да ми кажеш нещо, татко? — попита.
Джордж я погледна, понечи да заговори, но се отказа. Обърна се и тръгна към семейния асансьор.
И чашата преля. Лиана тръгна след него.
Мина покрай Елизабет. Като се изключат хората от охраната, които ги бяха последвали отвън, лобито беше празно.