Гласът на Лиана, висок и гневен, отекна в огромното помещение.
— Да не си посмял да ми обръщаш гръб. Ако имаш да казваш нещо, кажи го.
Баща й спря и се обърна.
— Добре — рече хладно. — Искам да знам защо започваш работа при Луис Раян.
— Защо ли? Защото ти ме изхвърли. Защото ми трябва работа, за да мога да ям и да си осигуря подслон. Защото чичо Харолд ме посъветва да се обърна към него. Луис ми предложи работа и аз приех.
— Предложил ти работа. И каква по-точно е тя, Лиана?
„Сякаш не знаеш.“
— Ще управлявам новия му хотел.
— Ще управляваш новия му хотел — повтори Джордж. — Виж ти, виж ти. Това обяснява всичко на този свят. Жена, която няма абсолютно никакъв опит в управлението на каквото и да било, освен обувките и мъжете, които чука, изведнъж е поканена да управлява най-големия хотел в Манхатън. Сега разбирам защо си получила работата. Явно си подходяща за нея.
— Джордж…
— Не се меси, Елизабет.
— Той поне е склонен да ми даде шанс — каза Лиана. — Поне проявява някакъв интерес към мен. Нещо, което ти никога не си проявявал.
Толкова си наивна — въздъхна Джордж. — Кажи ми тогава защо проявява интерес към теб? Едва ли е заради уменията ти, така че явно целта му е да се добере до мен. Не можеш ли да го проумееш? Толкова ли си сляпа? Този човек те използва. И накрая най-вероятно ще те нарани.
Макар да усещаше, че е така, Лиана не можеше да го признае пред баща си.
— Сякаш ти пука. И освен това не ти вярвам. Той направи за мен неща, които ти никога не си правил.
— Отнася се с мен като баща, за разлика от теб. — Тя го изгледа втренчено. — И защо, татко? Защо никога не ме водеше в „Редман Интернешънъл“ като малка? Водеше само Селина. Водеше я всеки шибан ден. Отнасяше се с нея като със сина, който никога не си имал.
Джордж размаха пръст към нея.
— Да не си посмяла да споменаваш Селина. Няма да я замесваш. Не и в глупавата си ревност. Не сега.
— Опитай да ме спреш — извика Лиана. — Години наред й даваше възможности, които никога не си давал на мен. Години наред я заливаше с любовта, която отказваше да дадеш на мен. Пренебрегваше ме. Накара ме да се чувствам безполезна, сякаш ти се искаше никога да не съм се раждала. Изхвърли ме от живота си, когато исках да бъда близо до теб, накара ме да намразя собствената си сестра, която трябваше да я обичам. Господи, татко — а хората се чудят защо залитнах към наркотиците. Хората се чудят защо съм ядосана точно сега, мамка му!
— Точно така — каза Джордж. — Обвинявай мен за проблемите си. Нали така правите в клиниките за наркомани? Печелите симпатии, като стоварвате вината върху дъртите? — Той пристъпи към нея. — Нека ти кажа нещо, момиченце. Живяла си добре през целия си живот. Имала си неща, които милиони хора никога няма да имат. Беше привилегирована и разглезена. Така че ще те помоля да ми спестиш глупостите как съм те пренебрегвал, защото изобщо не е така.
Лиана поклати тъжно глава.
— Просто не схващаш, нали? Наистина си мислиш, че си бил образцов баща. Ама че идиотия. Не си чул нищо от онова, което ти казах. Великият Джордж Редман никога не греши.
— Правил съм грешки — каза Джордж. — Признавам. Човек съм. Но ти се вкопчваш в тези грешки години наред. Сърдиш ми се още от дете. Можеш ли честно да кажеш, че си ми давала някога шанс?
— Да — без колебание отвърна Лиана. — Да, мога да кажа.
— В такъв случай явно си по-добра от мен — сви рамене Джордж. — Моите поздравления.
И отново се отправи към асансьора.
Но Лиана тръгна след него.
— Толкова ти е лесно на теб — продължи тя. — Строиш си сградите. Придобиваш корпорации. Живееш големия си живот. Олицетворяваш голямата мечта. А аз виждам едно жалко извинение за човек, който дотолкова е изгубил контрол върху себе си и върху онова, което е важно в живота, че сестра ми е мъртва заради него.
Тези думи го накараха да спре.
— Вярно е — подчерта тя. — Прожекторите експлодираха преди седмици. Защо не защити семейството си, когато бе ясно, че някой ни е вдигнал мерника. Някой, когото сигурно ти си вбесил. Да не би да си мислиш, че ще посегнат на мен или на мама, защото сме направили нещо? Погледни на нещата реално. Ако умрем, ще бъде заради нещо направено от теб, не от нас. Имаш кръв по ръцете си сега и ще имаш още и тогава.
— Нямаш никаква представа за какво говориш.
— Кажи го на Селина.
— Всеки ден поддържам връзка с полицията заради прожекторите.
— А трябваше да им досаждаш ежечасно. Трябваше да говориш непрекъснато с кмета. Трябваше да се обадиш на приятеля си губернатора. Кажи и това на Селина. Отвратителен си като баща. Не си човекът, за когото се мислиш. Ти си просто едно леке, извадило късмет преди години, направило пари, събрало дивидентите, които вървят с тях, и късметът ти продължил, докато не свърши със смъртта на сестра ми. Ти си убиецът. Ти си едно лайно и е крайно време някой да ти го каже в лицето.