— Разкарай се оттук — кресна Джордж.
— Ако си мислиш, че ще си ида и ще оставя майка си сама с теб, не си наред. Ти си ненормален. Ти се разкарай.
Джордж погледна Елизабет, видя болката и поражението в очите й. Забеляза и нещо друго — тя беше на страната на Лиана. Той влезе сам в кабината, като само смътно си даваше сметка за журналистите, които още зяпаха през прозорците, и натисна бутона. Вратата се затвори.
В кабинета си Майкъл Арчър гледаше как майка му пресича дневната да вдигне сина си, как се тръшва с него на тапицираното с дамаска канапе, как отмята глава назад и се смее, докато той я гъделичка.
От устата й не излизаше никакъв звук. Но очите й блестяха.
Той взе дистанционното, насочи го към телевизора, увеличи лицето й и спря записа. Изглеждаше щастлива. Майкъл задържа кадъра няколко секунди, после натисна бутона и продължи да гледа.
Наведе се към екрана и се опита да си спомни изгубените моменти от детството, които се разиграваха пред него.
Ан Раян застана на пръсти, за да постави голяма звезда от станиол върху коледната елха, украсена с гирлянди от пуканки, мигащи светлинки и стъклени топки. Когато звездата беше закрепена на мястото си, тя се дръпна крачка назад и се усмихна на творението си. Обърна се към камерата, направи реверанс, после направи физиономия и посочи някъде зад обектива.
Камерата се завъртя и обхвана малкия апартамент — спретнат, празнично украсен и пълен с хора. Баща му седеше на древен люлеещ се стол и държеше новородено в ръцете си. Луис целуна детето по челото и погали бузата му с опакото на дланта си.
Майкъл вдигна слушалката.
— Откъде си се сдобил с тези филми на диск? — попита той баща си, който се беше обадил преди малко. Беше му казал да отиде в кабинета и да погледне в шкафчето под телевизора. Там Майкъл намери плейър и купчина дискове.
— Занесох ги на един човек на Трето авеню — отвърна Луис. — Той взема стари домашни видеозаписи и ги качва на дискове. — Последва кратко мълчание. — Прекрасна е, нали?
— Защо няма никакъв звук?
— Снимките са правени от дядо ти. С неговата камера.
Майкъл гледаше майка си. Сега тя носеше дълга, свободно падаща бяла рокля и държеше великденско зайче пред сина си. Гледаше и себе си — как се смее, как се усмихва.
— Защо ми причиняваш това?
— Искам да си спомниш майка си такава, каквато беше. Мина много време, Майкъл. Забравил си.
— Не съм забравил — възрази Майкъл. „Не съм.“
Връзката прекъсна.
Когато телефонът иззвъня отново половин час по-късно, Майкъл гледаше последния диск. Изтощен и останал без сили, той спря записа и посегна към телефона, мислейки си, че е баща му.
Грешеше.
През следващите няколко секунди Майкъл слушаше мълчаливо мъжа, който му беше дал заем във Вегас. Слушаше заплахите му, слушаше виковете му.
— Чух, че след няколко дни баща ти ще поиска услуга от теб — каза мъжът. — Майкъл, за твое добро е да я изпълниш. Защото ако не го направиш, ако не убиеш Редман, баща ти няма да ни даде последната вноска. И тогава господин Сантяго ще поиска услуга от мен.
42
— Как си тази сутрин?
Даяна се извърна от прозореца, до който стоеше, и погледна Джак Дъглас. Той бе на прага в отсрещния край на малката дневна с две чаши кафе в ръце и облечен в избеляла хавлия, по която имаше пурпурни петна и следи от изгоряло по ръкавите.
Тя сви рамене.
— Добре съм. Като се има предвид всичко останало.
Джак кимна — разбираше я.
С подпухнали от недоспиване очи и разрошена коса, той отиде в средата на стаята и седна на края на дивана.
— Направих кафе. Искаш Ли?
Даяна прие с благодарност. Докато пресичаше дневната, си помисли колко е странно, че бяха тук заедно и се утешаваха един друг в апартамента му. Вчера, след като полицията си тръгна с трупа на Ерик, Джак се качи горе в спалнята й, събра тоалетните й принадлежности и още някои неща и й предложи да дойде с него в дома му.
Даяна не искаше да остава сама в апартамента си. Беше му благодарна за жеста и прие. Сега, докато седеше до Джак, тя отново се запита как работещите по придобиването на „Уест Текс Инкорпорейтид“ ще изкарат следващите няколко дни, без да изгубят и малкото разсъдък, който са успели да запазят.