Джак й подаде димящата чаша.
— Преди малко се обади Харолд — съобщи той. — Бордът заседава с „Уест Текс“ и „Чейс“ от снощи. Фростман бил ключът към придвижването на нещата. Документите са почти готови. „Чейс“ са съгласни. Имаме зелени светлини.
— Значи утре следобед летим за Иран?
Джак кимна. Изпитваше облекчение, че погребението на Селина беше насрочено за рано сутринта, часове преди той, Даяна и Харолд да се качат на частния самолет на „Редман Интернешънъл“ и да отлетят за Лондон, а оттам за Иран.
— Пътят е дълъг — рече той. — Когато пристигнем да подпишем окончателните документи, в Ню Йорк ще бъде вторник сутрин и сделката с „Уест Текс“ тъкмо ще е приключила. Харолд смята, че всичко оттук нататък ще мине гладко.
Даяна се усмихна криво и отпи от кафето си.
— Май и на теб ти е трудно да повярваш в това — отбеляза Джак.
— Можеш ли да ме виниш?
— Ни най-малко. Всъщност бих се изненадал, ако нещо не се издъни. Твърде много неща се случиха. Доверието ми в тази сделка и в „Редман Интернешънъл“ се стопи. Някой е твърдо решен да унищожи Джордж и семейството му.
— Още не са открили убиеца на Селина, нали?
Джак поклати глава. Цяла нощ бе преживявал смъртта на Селина, мъчеше се да убеди самия себе си, че е направил всичко по силите си да я спаси, но въпреки това имаше чувството, че не е направил достатъчно.
— Харолд каза, че не са открили нищо. Абсолютно нищо.
— Ще се оправиш ли?
— Какво означава да се оправя? Знам, че след като приключим сделката, ще се махна оттук. Ще напусна „Редман Интернешънъл“ и ще изчезна някъде. Преди да направя каквото и да било, трябва да подредя нещата в главата си, Даяна.
— Не си спал през нощта, нали?
— Не успях да мигна.
— Аз също — сподели тя. — И направо изпитвам ужас при мисълта да се върна в апартамента си. Ако не се налагаше, не бих го направила, Джак.
— Тогава не го прави — каза той. — Можеш да останеш при мен, докато нещата не се уталожат. Когато си готова, ще се върнеш.
— Де да беше така лесно — въздъхна тя. — Има едни папки, които трябва да взема, преди да тръгнем за Иран. И повечето от тях са в кабинета ми у дома.
Джак допи кафето си.
— Ще дойда с теб — каза той. — Честно казано, ще съм благодарен за всичко, което ми помогне да не мисля за Селина.
Когато влязоха, въздухът в апартамента бе напълно неподвижен.
Нямаше суматоха, никакви полицаи не разговаряха по мобилните си телефони, никой не коленичеше до нея и не й казваше, че всичко ще се оправи, докато тя седеше зашеметена и гледаше как изнасят тялото на Ерик от апартамента й.
Вместо това имаше само тишина, от която се чувстваше празна. Докато вървеше след Джак, Даяна непрекъснато си мислеше колко нереално притихнало е всичко. А едва вчера бяха открили Ерик Паркър мъртъв в подножието на витото стълбище.
Джак явно долови безпокойството й.
— Хайде по-бързо да приключваме — предложи той. — Къде е кабинетът ти?
Даяна кимна нагоре, но не направи опит да изкачи стъпалата.
— Искаш ли аз да ида и да взема папките?
Тя се поколеба, но накрая отказа. Нужните папки се намираха в бюрото й, прибрани в черно куфарче от крокодилска кожа. Щеше да й е по-лесно да ги вземе тя, а и освен това знаеше, че Ерик е използвал компютъра й вчера следобед. Още й беше любопитно да види какво е търсил.
— Искам обаче да дойдеш с мен — каза тя.
Когато изкачиха стълбите, Даяна се поколеба само за момент и тръгна към затворената врата на кабинета. Завъртя дръжката и бутна. Вратата се отвори и меко спря в гумената подложка. Пред тях се разкри проста стая, осветена от приглушената светлина на облачното небе.
Даяна тръгна към бюрото и видя големите черни петна в задната част на компютърната кутия. Джак също ги забеляза.
— Май си имала компютърни проблеми — изтъкна той. — Какво според теб е правил Ерик?
— Нямам представа.
Но беше твърдо решена да разбере. Седна зад бюрото и натисна копчето за включване, ала компютърът не тръгна. Даяна видя, че е изключен от контакта. Включи го и машината издаде странен бръмчащ звук, сякаш платките й горяха. Екранът примигна — веднъж, втори път — и образът се сви на точка в средата.
Джак се пресегна над рамото й и издърпа захранващия кабел.
Даяна зяпна екрана.
— Счупил го е — ахна тя. — Защо?
— Можем да изгубим цял ден тук в чудене защо.
Тя се завъртя със стола си и огледа стаята, като все още се опитваше да проумее защо Ерик е използвал компютъра й и после го е счупил. Беше безсмислено. Ерик познаваше отлично всичко в „Редман Интернешънъл“.