На вратата се почука. Даяна се запита как би могла да утеши по-малкия брат на Ерик, след като самата тя не беше приела смъртта му. Реши, че няма най-добър начин да го направи, завъртя дръжката — и залитна назад, когато някой изрита вратата.
Бе отхвърлена назад, блъсна се в една масичка и рухна като кегла. Главата й се удари в плочките на пода. Ръката й се изви болезнено под нея.
Мъжът, който нахълта в апартамента, не беше Тимъти Паркър. Беше висок и тъмен, с изсечени черти и лъскава черна коса.
Докато Джак се втурваше да помогне на Даяна, натрапникът затвори вратата и извади пистолет от вътрешния джоб на якето си. Опря дулото в челото на Джак.
Погледите им се срещнаха.
Винсънт Спокати вдигна ударника.
Джак Дъглас разпозна мъжа с пистолета.
Беше същият, който уби Селина.
44
Секретарката се опита, но не успя да спре Лиана, която мина покрай бюрото й и влезе в кабинета на Луис Раян. Косата и дрехите й бяха мокри от дъжда, който се изсипваше навън.
Стреснат, Раян се извърна от прозореца, видя Лиана и махна на секретарката, която се беше втурнала след нея.
— Всичко е наред, Джуди — каза й. — Лиана винаги е добре дошла.
Секретарката я изгледа раздразнено и излезе, затваряйки вратата след себе си.
Луис тръгна към банята, която се падаше от лявата му страна.
— Цялата си вир-вода — каза. — Ще ти дам кърпа да се изсушиш.
Лиана прекара пръсти през косата си, без да откъсва поглед от него. Все още се мъчеше да забрави разправията с баща си, но това бе невъзможно. Беше отишла да види родителите си с най-добри намерения и въпреки изненадващата прегръдка на майка й, си тръгна потресена.
„Никога няма да бъдем близки — повтаряше си наум тя. — Той ме мрази.“
Но това не означаваше, че не можеше да помогне за откриването на убиеца на Селина.
Лиана си даваше сметка, че баща й е използвал огромната си мрежа от връзки и е натиснал там, където ефектът ще бъде най-силен, но той не разполагаше с връзки като нейните. Нямаше достъп до огромния подземен свят на властта, който бе достъпен за нея. Нейните връзки бяха с най-могъщите хора в Ню Йорк.
— Съжалявам, че нахълтах така — извини се тя. — Но се налага да поговорим.
Раян излезе от банята с дебела светлосиня кърпа, преметната през ръката му. Приближи я със съчувствено изражение и й я подаде.
— Опитвам се да се свържа с теб откакто чух новината — рече той. — Не ми отговори нито в апартамента си, нито на мобилния. Съжалявам за случилото се със сестра ти, Лиана.
Тя избърса лицето си с кърпата. По-късно щеше да му каже, че не е могъл да се свърже с нея, защото е била в Монте Карло, където се е омъжила за Майкъл Арчър. Сега обаче трябваше да обсъди с него нещо по-важно.
— Селина е причината да съм тук — каза тя. — Искам да ми помогнеш да открия убиеца й. Ти имаш власт, Луис. Имаш връзки. Заедно с баща ми ще открием кой го е направил.
Раян я погледна, но не отговори.
— Имам нужда от теб — подчерта Лиана. — Моля те, помогни ми.
Луис въздъхна.
— Искаш от мен да помогна на Джордж Редман.
Тя очакваше съпротива и беше подготвена.
— В известен смисъл, да — каза. — Но всъщност те моля да помогнеш на мен и на сестра ми. Ако не го направиш, боя се, че няма да мога да работя за теб и няма да присъствам на откриването на хотела.
Подаде му кърпата. Луис я метна в банята и затвори вратата.
— И двамата сме наясно какво искаш — продължи тя. — Не съм глупачка. Разбирам ситуацията. Искаш пресата да отрази присъствието ми на откриването. Искаш да направиш баща ми за посмешище. Точно сега и аз искам същото. Ако все още желаеш това да се случи, моля те да ми помогнеш.
Погледът на Луис омекна.
— Лиана — рече той, — независимо от чувствата ми към баща ти, никога не бих пожелал той или ти да преживеете подобно нещо. Случилото със сестра ти е трагедия. Виновникът трябва да заплати с живота си.
Говореше искрено. Лиана го долавяше в гласа му, виждаше го на лицето му и това я изненадваше.
— Значи ще ми помогнеш? — попита тя. — Значи ще направиш всичко по силите си?
Раян вдигна глава и я погледна, сякаш я изучаваше.
— Разбира се, че ще ти помогна.
Лиана му благодари и понечи да си тръгне.
— Преди да си тръгнеш, бих искал да поговорим за откриването. Остават само два дни, а не сме го обсъждали. Зная, че моментът не е подходящ, но можеш ли да ми отделиш минута?