Спокати вдигна чашата си скоч. Очите му проблеснаха.
— За технологиите — каза той и отпи.
Джак усещаше как и у Даяна се надига буря. Макар да бе ударила главата си при падането, по лицето й личеше, че не изпитва болка, а само гняв, омраза и отвращение. 'Хвана ръката й и я стисна.
— Недей.
Даяна се освободи и изгледа кръвнишки Спокати.
— Защо сте тук?
Слънцето надникна зад един облак и лицето на Спокати се озари. Светлината се пречупваше в очите му. Той остана абсолютно неподвижен за момент, после стана, отиде до бара, остави чашата и се обърна към Джак.
— Селина се съпротивляваше доста яростно — каза той, без да обръща внимание на въпроса на Даяна. — Блъскаше ме толкова силно с юмруци, та си помислих, че никога няма да успея да увия проклетото въже около краката й. — Замълча, сякаш се беше замислил. — Когато се отдалечавах, чух писъка й. Вие чухте ли го?
Приглушеният писък на Селина отекна кухо в ума на Джак. За миг в съзнанието му се появиха невиждащите й очи, отпуснатата уста и той отново осъзна, че е закъснял само секунди.
— Тогава си помислих колко е нелепо — да изкрещи и да изхвърли целия въздух от дробовете си. — Спокати поклати глава, сякаш е постъпила неприлично. — Постъпката й наистина беше нелепа. Но пък и тя никога не е била толкова умна, колкото се мъчеше да я изкара пресата, нали, господин Дъглас? Просто поредната тъпа блондинка, успяла случайно благодарение на татенцето си.
Джак погледна пистолета в ръката на мъжа. Знаеше, че ако направи рязко движение, ще бъде застрелян — с което нямаше да помогне на семейство Редман, нито на Даяна. Потисна решително гнева си и си заповяда да чака. Нещо щеше да изскочи. Трябваше да изскочи.
Спокати се върна на мястото си.
— Родителите ти живеят във Флорида, нали, Джак? В Уест Палм?
Младият мъж вдигна очи към него.
— Имам приятел, който също живее в района. Обадих му се, преди да ви посетя. Хубаво местенце е Уест Палм. Родителите ти явно са успели да спестят малко пари за бъдещето. — Той се усмихна. — Ако прекарваш живота си плувнал в пот в стоманолеярната на Питсбърг като баща ти, едва ли ще се преместиш в Уест Палм, освен ако не си много внимателен с парите.
Гласът му се сниши мъничко.
— Приятелят ми ги посетил, Джак. Каза, че домът им бил прекрасен — светъл и просторен. Майка ти била особено приятна дама. Приятелят ми попитал как да стигне до някакво място и тя с удоволствие го упътила. Възрастните представители на работническата класа са възхитителни хора.
Джак усещаше гнева си като болка в гърдите. Хиляди мисли препускаха през ума му, но само една беше от значение — безопасността на родителите му.
— Наранил ли си ги? — попита той.
Спокати като че ли се засегна.
— Да ги нараня? Това е последното, което искам да правя. — Погледна часовника си и кимна към телефона на масичката до Джак. — Защо не им се обадиш? Виж сам дали са добре.
И в този момент Джак разбра, че не са добре. Вдигна слушалката и набра. Телефонът иззвъня няколко пъти, преди майка му да вдигне.
— Да? — Гласът й беше напрегнат.
— Майко, Джак е. Всичко наред ли е?
Тя избухна в сълзи.
Джак затвори очи и си представи как разкъсва Спокати на парчета.
— Чуй ме, майко. Трябва да се успокоиш. Чуваш ли ме? Кажи ми какво става.
— Един човек нахлу в дома ни — изхлипа тя.
— Какъв човек?
— Не знам! — Гласът й стана писклив. — Мислехме си, че ти знаеш. Седи до баща ти. Въоръжен е. Каза, че ако не направиш онова, което иска, ще ни убие.
— Това няма да стане — успокои я Джак. — Ти и татко ще бъдете добре. Разбираш ли ме? Ще бъдете добре. Обещавам.
— Той нарани баща ти — изплака тя. — Удари го в лицето. Ще ни убие. Трябва да направиш каквото иска.
Преди Джак да успее да отговори, се чу рязък, уплашен вик — и връзката прекъсна.
Джак загледа слушалката. Чувстваше се безпомощен, неспособен на каквото и да било. Родителите му се намираха в другия край на страната. Нищо не можеше да направи.
Даяна взе слушалката от ръката му и я остави на вилката. Двамата погледнаха Спокати.
— Ето какво ще направите — каза той. — И двамата ще присъствате на погребението на Селина Редман утре сутринта. След това ще се качите на самолета и ще отлетите за Лондон, а оттам за Иран, както е по плана. Няма да казвате на никого, нито на Редман, нито на полицията, какво сте научили тук. Ще се държите така, сякаш нищо не се е случило. Не го ли направите, ще убия родителите ти, Джак. Обещавам ти.
Спокати погледна Даяна и усети убийствената ярост, бликаща от нея като пламъци на лагерен огън.