— Майка ти — отбеляза. — Тя живее в Мейн, нали? Бангор, ако не се лъжа. Защо не й се обадиш да видиш дали е добре?
Див хор от клаксони зарева след таксито, когато то рязко зави в дясното платно и закова пред хотел „Пето авеню“.
Лиана излезе под ослепително яркото слънце, промъкна се между две паркирани коли и тръгна по застланите с червена пътека стълби към позлатения вход на хотела.
Почти веднага видя Зак Андерсън. Облечен в безупречен тъмносив копринен костюм, той стоеше в центъра на оживеното лоби, хванал се с две ръце за изящно украсен подиум. Водопадът хвърляше непрекъснати отблясъци, минаващи на вълни по гъстата му сребристосива коса.
Сякаш не забелязваше постоянния поток от хора около него. Докато работниците подготвяха лобито за тържеството по случай откриването, Андерсън мърдаше беззвучно устни, сякаш репетираше нещо.
Лиана го приближи, като си мислеше, че няма да му е за първи път да я види неугледна. Знаеше, че след проливния дъжд изглежда ужасно.
— Зак — усмихнато го повика и погледна нагоре. — Имаш ли минутка?
Андерсън се сепна, когато я видя.
— Лиана — възкликна и прелисти някакви листа. — Не те очаквах. Защо не се обади?
— Не знаех, че трябва да си уговарям среща.
— Разбира се, че не трябва — каза той. — Просто не очаквах да те видя след случилото се със сестра ти. — Лицето му омекна. — Ужасно съжалявам — добави, прибирайки бележките в джоба си. — Сигурно си съсипана.
Лиана не отговори. Вместо това огледа грамадното лоби, изненадана колко много се е променило за краткото време, откакто бе идвала тук за последно. Всичко като че ли работеше — магазините, ресторантите и баровете изглеждаха готови да отворят. Лиана изобщо не се съмняваше, че Зак Андерсън е виновникът за гладкото развитие на нещата; и предположи, че му дължи благодарност. Явно той бе посветил на това място часовете, които трябваше да посвети тя.
Въпреки всичко беше предпазлива. Не беше ли казал, че иска мястото й?
Той разкопча сакото си и се дръпна от подиума, за да го разгледа целия.
— Дъждът ли те изненада?
Лиана го изгледа хладно и потупа с пръст под дясното си око.
— Гримът ти се е разтекъл, Зак. Ще трябва да го оправиш преди началото.
Лицето му пламна.
— Луис каза, че си написал реч за откриването. Бих искала да я видя. — Тя кимна към джоба на сакото му. — У теб ли е?
— Само на бележки.
— Забелязах. — Тя протегна ръка с отворена длан. — Няма да правя промени. Дай да я видя.
Той извади бележките от джоба си и й ги подаде. Докато Лиана ги преглеждаше, Андерсън каза:
— Четох за сватбата ти в сутрешния вестник. Поздравления. Майкъл Арчър си го бива.
— Мен също. Но ти сам ще го откриеш, ако се задържиш достатъчно дълго, Зак.
Думите й не оказаха никакъв ефект върху него.
— Сигурно ти е било трудно — подхвърли той. — Не мога да си представя какво е да се готвиш за вечерно парти, когато погребението на сестра ти е на сутринта.
Андерсън замълча за момент. Лиана почти чуваше как умът му работи, как колелцата се въртят, докато се опитва да намери начин да я разсипе.
— Искам да знаеш, че ако не си готова, ако ти идва прекалено, ще бъда повече от щастлив да произнеса речта вместо теб. — Той разпери ръце. — Не бях сигурен дали ще дойдеш. Упражнявах се, когато се появи.
Лиана дочете речта. Не беше изненадана, че е изразителна и много добре написана. Тя му върна бележките.
— Забелязах. Но няма да е необходимо.
— Но тук ще има журналисти — изтъкна той. — Ще очакват да се представиш възможно най-добре.
— И няма да останат разочаровани — увери го Лиана. — Не се безпокой за това.
За момент съчувствието в очите му се смени с нещо по-мрачно, след което погледът му стана внимателно неутрален.
— Моите уважения, но не виждам как можеш да се представиш по най-добрия начин. Минала си през ужасен шок. Целият персонал и Луис Раян сме загрижени за теб. Не мисля, че ще е разумно да се изправиш пред гостите и пресата, когато и аз мога да свърша тази работа.
Лиана вдигна ръка. Виждаше пред себе си човек, който би заклал и собствената си майка, ако това ще му помогне да заеме мечтания пост.
— Слушай, Андерсън, ще бъда откровена с теб. Аз съм наета от Луис Раян да управлявам хотела. Не ти. Ти си нает да бъдеш мой асистент. Ако продължаваш да оспорваш авторитета ми, ако продължаваш да се държиш наставнически, ще си търсиш работа другаде. Ясно ли се изразих?
— Просто се опитвам…
— Млъкни. Моля те, затваряй си шибаната уста.