Вратите на асансьора се плъзнаха и Селина бързо излезе. Минаваше през множеството, като избягваше озадачените погледи, и не спря, докато не стигна до стъклените врати.
Дъждовна пелена заливаше на талази улицата, витрините и минувачите. Тя се обърна към портиера, за да помоли за чадър, и се оказа лице в лице с мъжа от охраната, който й беше предал съобщението от Лиана.
Той й кимна.
— Съобщението, което ми предадохте — сигурен ли сте, че беше от сестра ми?
— Самата тя ми каза, че ви е сестра.
Трябваше да се увери, че това бе дело на Лиана.
— Опишете ми я.
— С дълга черна коса, красива. Говорихме около минута.
— С какво беше облечена?
— Бяла рокля, струва ми се. С едно голо рамо.
Сърцето й се сви. Селина се обърна и тъкмо щеше да си тръгне, когато видя, че баща й се беше запътил към нея с мрачно изражение.
— Трябва да поговорим — каза той.
Искаше да се махне оттук по-скоро, но за да си спести обясненията, го последва до пространството зад водната стена.
— Току-що говорих по телефона с РРК. Разтревожени са от случилото се днес. Мисля, че ще се оттеглят от сделката. Изчакват да видят заключенията на полицията.
— И?
— Ако има и най-малък намек, че взривовете са били поставени в знак на протест заради сделката ни с „Уест Текс“, ще оттеглят финансирането. Ричард казва, че ще се получи пиар катастрофа, ако изкупим тази компания на фона на случващото се в Близкия изток.
— Може би само в началото — предположи Селина, — но когато хората научат какво сме направили, всичко ще се оправи.
— Обзела ги е паника — въздъхна Джордж. — Знаят, че докато не придобием „Уест Текс“, договорката ни с Иран е само устна. Мислят, че има голяма вероятност военноморските сили да не навлязат в Залива на датата, която ни беше дадена. Канят се да се оттеглят. Усещам го.
— Да намерим някой друг тогава.
— Съгласен. Утре съм на обяд с РРК. Ако всичко пропадне, какво мислиш за Тед Фростман от „Чейс“.
— Харесвам Тед — кимна тя. — Добър е. Дали ще се включи в играта?
— Много вероятно. Господ ми е свидетел, че ни е задължен. Ще си уговоря среща с него.
— Как върви тук? — поинтересува се тя. — Искам да се прибера вкъщи.
Джордж я погледна изненадано.
— Да се прибереш вкъщи? Добре ли си?
Ако му разкажеше за случилото се, щеше да му съсипе вечерта.
— Днес беше доста напрегнато — каза тя — и ми се отрази. — Огледа гостите. — Партито скоро ще тръгне към приключване. Поговорих с всички, с които беше важно да го направя. Ако не възразяваш, ще се прибера.
Валеше като из ведро, когато излезе от „Редман Интернешънъл“. Журналистите, които не бяха поканени, веднага започнаха да я снимат. Тя кимна на ниския белокос портиер, който стоеше под навеса, и двамата се забързаха към лимузината, паркирана до тротоара.
Пресата ги последва, записвайки оттеглянето й. Тя влезе в тъмното купе на колата и нареди на шофьора да потегля. След петнайсет минути си беше вкъщи и опаковаше нещата на Ерик.
9
На сутринта след празненството Джордж Редман вече си бе взел душ, беше избръснат и облечен в черен спортен екип в час, в който повечето хора спяха в леглата си. Възнамеряваше да пробяга три мили в Сентрал Парк преди срещата с РРК.
Излезе от гардеробното помещение и отиде до леглото, където съпругата му още спеше. Бяха се любили вечерта и сега чаршафите бяха усукани около белите й крака.
Ще се видим на закуска — каза той и се наведе, за да я целуне по бузата. — Ти ще станеш ли?
Елизабет промърмори нещо в съня си, повдигна глава от възглавницата и го целуна непохватно по брадичката.
— Миришеш хубаво — промълви сънено и се обърна настрани. — Не пропускай да загрееш.
Той се запъти към асансьора в края на дългия коридор. Апартаментът тънеше в тишина. Освен Изабел, тяхната котка, която се миеше върху позлатената бронзова масичка, само той беше на крак, което не беше чудно, защото часовникът показваше малко след пет.
Докато слизаше с асансьора, се замисли как щеше да мине срещата с РРК. Ако откажат да го подкрепят, щеше да се наложи светкавично да се ориентира към Тед Фростман и „Чейс“. Измина твърде дълъг път, за да пропусне сделката с „Уест Текс“.
Асансьорът спря. Джордж пристъпи в лобито, което за негова приятна изненада беше почти в обичайния ред. От фирмата по почистване бяха пристигнали малко след края на партито и бяха работили цяла нощ.
Джордж излезе навън, погледна часовника си и съвестно направи няколко упражнения за разтягане на краката, преди да поеме тичешком нагоре по улицата. Не след дълго вече тичаше по пустите алеи на Сентрал Парк, замислен колко далеч беше стигнал след дипломирането си в „Харвард“.