— Защо?
— Има неща, които не знаеш.
— Какви неща?
— Много са. — Луис се наведе напред. — Преди да ти разкажа обаче, искам да знаеш, че съжалявам, че не ти ги казах още преди години, когато вече беше достатъчно голям да разбереш. Може би, ако знаеше през какво съм преминал през тези трийсет и пет години, щяхме да сме по-близки, както е редно за баща и син.
Той направи несполучлив опит да се усмихне, но очите само издадоха мъката, която носеше в себе си.
— Щеше ми се да имахме такива отношения.
Майкъл повдигна вежди. Това беше нещо ново.
— Спомняш ли си как почина майка ти?
— При катастрофа.
Луис отиде в десния край на стаята и загледа през стъклената стена как сваляха червената панделка от „Редман Интернешънъл“.
— Не беше катастрофа. Майка ти беше убита и онова, което Джордж Редман й стори, беше брутално.
Майкъл не вярваше на ушите си. Внезапното бучене в ушите му заглушаваше думите на баща му, които идваха сякаш много отдалече.
— Двамата с Джордж бяхме приятели в „Харвард“… той беше мой съдружник в благоустройството на Пайн Гардънс… Да, мамка му, признавам, че излъгах в съда. Признавам дори, че го използвах. Джордж имаше достъп до много средства. Поканих го за съдружник само защото мислех, че баща му ще гарантира заема, от който се нуждаехме. Когато разбрах, че мога да купя Пайн Гардънс самостоятелно, го направих, а той заведе дело…
Майкъл затвори очи. Това не можеше да е истина.
— Години наред Джордж се опитваше да получи своя дял от Пайн Гардънс. Години наред се опитваше да докаже съдружието ни. Аз не му позволих. — Луис замълча. — Това решение коства живота на майка ти.
Майкъл втренчи тежък поглед в баща си.
— Майка ти беше убита точно два дни след като Редман изгуби последното обжалване в съда. Беше късно и валеше сняг. Тя се прибирала вкъщи след гостуване в къщата на приятелка, когато Джордж прострелял гумите на колата й с пушка. Майка ти загубила контрол над управлението, колата поднесла върху снега и паднала от моста, който води към дома ни. Двайсетметрово падане. Не е имала никакъв шанс.
Майкъл потърси по лицето на баща си знак, че лъже, както го подозираше, но не откри такъв. Очевидно казваше истината. Почувства се така, все едно някой го простреля.
— Никога не успях да го докажа — продължи Луис, — но съм сигурен, че е бил той. Джордж Редман уби съпругата ми, твоята майка. Още щом научих, че гумите й са били спукани с пушка, разбрах, че Редман е натиснал спусъка.
— Как?
— Освен че имаше идеалния мотив — да ми отмъсти, — Джордж Редман беше отличен стрелец. Веднъж в колежа ходихме с яхтата на баща му да стреляме по диви гъски. Дори силното морско вълнение не му пречеше да уцелва почти всеки път. Джордж обаче е хитър. Отърва се от оръжието и се погрижи да си осигури алиби. Когато от полицията го разпитаха, той заяви, че в нощта по време на стрелбата е бил с дъщерята на съдия Уилям Кранстън, Елизабет Кранстън, сега Елизабет Редман. Не знам как успя да накара Елизабет да го прикрие. Когато от полицията я разпитаха, тя потвърди и Джордж отпадна като заподозрян. След седмица полицаите решиха, че в гората от двете страни на моста са ловували бракониери. Казаха, че в гумите на майка ти е попаднал заблуден куршум. Въпреки моя натиск и наетата адвокатска фирма, те приключиха случая и Джордж Редман се отърва.
Внезапно годините, в които не бе разбирал баща си, свършиха в този момент. Сега му стана ясно защо Луис никога не обсъждаше смъртта на Ан, защо се дразнеше, когато някой отваряше темата, защо на него, Майкъл, не му беше позволено да присъства на погребението на майка си. Сега си обясняваше честата смяна на настроенията на баща му и вечерите, когато като дете го чуваше да плаче в стаята си. Всичко му се изясни в този миг.
— Защо не ми каза още от самото начало? — попита Майкъл.
— По много причини — отговори Луис, — но най-вече защото не исках да те нараня. Когато Ан умря, ти беше съвсем малък. Почти не я помнеше. Как можех да ти кажа тогава какво е сторил Редман на майка ти? На мое място ти би ли казал на тригодишния си син, че майка му е била убита? Щеше ли да го заведеш на погребението, като знаеш колко ще се разстрои да я види в ковчега? Съмнявам се. Пък и ти нямаше да го проумееш.
— Можеше да ми кажеш, когато пораснах.
— Имаш право — съгласи се Луис. — Исках да го направя, но всеки път, когато решавах да ти кажа, когато ми се струваше, че моментът е подходящ, не можех да намеря думите. Не можех да изрека, че майка ти е била убита. Все още ми е трудно. А и не исках да те натоварвам с това бреме. Знам, че ти не виждаш нещата по този начин, но в известен смисъл ти спестих гнева, с който ми се налага да живея от години.