— Защо ми го казваш чак сега?
Луис отиде до бюрото си и посегна към цигарите до снимката на Ан. Извади с почукване една, запали я и издиша синкав облак пушек.
— Защото е дошъл моментът.
Подаде на Майкъл вестника, който беше донесла секретарката. Докато синът му четеше за резкия спад на акциите на „Редман“ от последните дни, Луис рече:
— Преди трийсет и една години не успях да вкарам копелето в затвора. Сега, когато акциите му са паднали рекордно, най-накрая имам парите и властта, необходими да погреба всеки един от семейството му. Всички те трябва да платят за онова, което той стори на майка ти. Нуждая се от твоята помощ обаче.
Преди да реагира по какъвто и да е било начин, Майкъл забеляза на първа страница снимката на разбития на парчета прожектор пред сградата на „Редман Интернешънъл“. За миг само загледа втренчено, докато умът му правеше връзки, за които досега не беше подозирал. Той погледна Луис.
— Ти си поставил експлозивите в онези прожектори!
— Да кажем, че съм се погрижил за това.
— Но ти едва не уби човек!
— Ала не този, когото трябваше. Джордж Редман още е жив.
Майкъл захвърли вестника на бюрото.
— Решен си да го убиеш, така ли?
— Такъв е планът. Преди това обаче трябва да се свършат много неща и когато настъпи часът, не аз ще дръпна спусъка. Ти ще го направиш! И ще го направиш заради майка ти. И разбира се, ако искаш аз да покрия дълга ти към Сантяго.
Ето я, причината баща му да се съгласи да му помогне! Майкъл поклати глава, завладян от разочарование, гняв и обида. Не можеше ли този човек да му помогне поне веднъж? Поне веднъж не можеше ли да постъпи както трябва?
Той бутна стола си назад и се изправи.
— Може да съм всичко друго, но не съм убиец.
Челюстта на Луис се стегна.
— Помисли си добре, Майкъл. Не си далеч от собствената си смърт. — Той погледна настолния календар на бюрото. — Колко време ти даде Сантяго, за да му върнеш парите? Две седмици? Месец? Времето ти изтича.
— Ще намеря друг начин да осигуря парите.
Луис смачка цигарата в пепелника.
— Кого заблуждаваш? Ако имаше към кого да се обърнеш, вече да си го направил. Като дойде при мен, сам доказа, че аз съм последната ти надежда.
Той извади чековата си книжка от едно от чекмеджетата на бюрото.
— Ако искаш помощта ми, насреща съм, но само ако ми помогнеш да поправим миналото.
Майкъл понечи да каже нещо, но после реши, че е безсмислено, и тръгна към вратата. Преди да излезе от стаята, спря и погледна баща си. Погледът на Луис беше студен и излъчваше огорчение, също като възцарилото се мълчание.
— Ако Джордж Редман е направил онова, което казваш, той трябва да си плати. Но има други начини. Има закони. Проклет да съм…
Луис вдигна ръка.
— Спести си приказките, Майкъл. Кажи го на майка си. На нея трябва да го обясниш, не на мен.
Единствено баща му беше в състояние да направи нещата още по-трудни, отколкото бяха.
— Аз не съм убиец.
— Но майка ти беше убита. Защо тогава ти да не можеш да убиеш? Всички бихме могли.
Майкъл си тръгна.
Когато вратата след него щракна, Луис взе телефона от бюрото си. Майкъл щеше да види дебелия край по-скоро, отколкото очакваше.
— Винсънт, обажда се Луис. — Той погледна снимката на жена си. Още преди време се беше заклел, че двамата с Майкъл ще отмъстят за смъртта й. Момчето просто имаше нужда от побутване. — Имам друга задача за теб, но трябва да действаш бързо.
Майкъл разбра, че нещо не е наред в мига, в който изкачи шестте етажа и видя вратата на апартамента си открехната.
Първата му мисъл беше за Руфъс. Ако имаше човек в апартамента, защо кучето не лаеше? Тръгнал ли си беше натрапникът? Нямаше как да е сигурен.
Тръгна бавно по коридора, много предпазливо и нащрек. Забеляза празна бутилка от вино, хвърлена до товарния асансьор, взе я и я завъртя в ръцете си. Беше тежка, от дебело стъкло. Би могла да счупи челюст, кости, да пореже.
Подмина апартамента отдясно и чу плача на дете и бумтенето на телевизор, пуснат твърде силно. През тънките сиви стени долетя дирижиран студиен смях — Едит Бънкър крещеше на Арчи.
Майкъл спря до вратата на апартамента си, ослуша се, но не чу нищо. Изненадата беше единственият му възможен ход. Отстъпи назад за опора, стисна бутилката, изрита вратата с все сила и нахлу вътре.
Апартаментът тънеше в сумрак. С разтуптяно сърце и опънати нерви, Майкъл пристъпи навътре покрай кашоните, готов да се бие. Повика Руфъс веднъж, два пъти, но без резултат. Обърна се към отворения прозорец, мина покрай кошницата с гниещи плодове и стигна до леглото. Там намери кучето си, окървавено и обезобразено.