И четирите му крака бяха отрязани. Единият беше натъпкан в устата му.
Майкъл се вцепени. Сърцето му сякаш забави ударите си, после замръзна. Устните му се разтвориха, гърлото му се стегна, бутилката се изплъзна от ръката му и падна на дървения под, където се разби на десетки блестящи парчета.
Отвращението го преряза като острието на нож. С подкосени крака, като в мъгла той клекна до кучето, докосна го по гърба и плахо погали окървавената козина.
Тялото на Руфъс вече беше започнало да се вкочанява. Козината му беше студена. Миришеше силно на желязо от кръвта. Зад Майкъл имаше кутия с чаршафи, кърпи, парцали и дрехи. Като робот, той бръкна вътре, извади една светлосиня хавлиена кърпа и я уви около трупа. С ням ужас видя как тя се оцвети в тъмночервено. Забеляза писмото, залепено на ръждясалия хладилник, едва когато се обърна за втора кърпа.
Пликът беше надписан с големи дебели букви. Сякаш крещеше името му през стаята.
Отново чу смеха, който долиташе отдалече, сякаш някой се смееше на него. Покри Руфъс с още една кърпа, изправи се и отвори плика. Вътре имаше бял лист, на който беше напечатано: „Нямаше ви вкъщи, затова оставих пример какво става, когато се криете от нас. Очаквам парите си скоро, господин Раян, или следващия път ще сте вие“.
Шокът при вида на истинското му име върху листа го вцепени. Какво още знаеха за него? Колко далеч бяха решени да стигнат? Майкъл скъса бележката на две и се обади на баща си. Парите му трябваха, независимо от отровата, с която вървяха. Докато чакаше някой да вдигне, видя снимката на майка си. Лежеше накриво на пода само на няколко крачки от тялото на Руфъс. Някой я беше разрязал с нож.
— Да?
— Обажда се Майкъл. Промених решението си. Нуждая се от помощта ти. Кажи какво трябва да направя и ще го направя.
Можеше ли да извърши убийство?
— Защо размисли?
Майкъл проговори само защото напрегна волята си до краен предел.
— Сантяго е влязъл с взлом в апартамента ми и е заклал кучето ми.
— Съжалявам, Майкъл.
— Не се съмнявам. Просто кажи какво искаш от мен. — Погледна пропитите с кръв кърпи и ясно осъзна, че той можеше да лежи там; осъзна, че ако не изпълнеше искането на баща си, той щеше да лежи там. — Готов съм на всичко.
В това число и на убийство?
— Защо не дойдеш в офиса ми утре сутринта? Тогава ще обсъдим подробностите.
Майкъл потвърди и затвори телефона.
Клекна до Руфъс и прекара трепереща длан по гърба на кучето. Ако почакаше още малко, той може би щеше да разбере.
— Съжалявам — прошепна той, — толкова съжалявам. Аз съм виновен.
Бяха казали, че му дават три седмици да събере парите. Защо им беше нужно това? Какъв беше смисълът да убиват едно безобидно куче? Майкъл покри Руфъс с още една кърпа, после погледна съсипаната снимка на майка си. В гърдите му се надигна гняв, който само отмъщението можеше да потуши. Може би наистина беше редно да помогне на баща си.
Да, беше способен на убийство.
12
Слънцето се промуши през частично отворените венециански щори и наряза ярки ленти от злато през спящото лице на Ерик Паркър, през бежовите чаршафи на спалнята с четири колони и част от изцапания със засъхнала кръв колан, който лежеше върху останалите му дрехи, смачкани на купчина пред леглото.,
Беше късна съботна утрин.
Той се събуди с главоболие малко преди обяд. Опипа слепешком нощното си шкафче за аспирин, седна в леглото, преглътна три тиленола без вода и отиде в банята, където пи вода от крана и се облекчи.
Докато стоеше пред тоалетната чиния, Ерик се огледа в огледалото и с изненада установи, че изглежда по-зле, отколкото се чувстваше. Очите му бяха подути и кървясали, зениците още разширени; косата представляваше оплетена джунгла от кестеняви къдрици; лицето му, обикновено гладко и с тен, сега имаше бръчки и спешна нужда от бръснене.
Ерик пусна водата и се извърна със стон от огледалото. Независимо от количеството алкохол, което беше изпил, предната вечер все още беше запечатана в паметта му. След като остави Лиана, той взе асансьора до лобито, помоли портиера да му повика такси и го изчака отвън на дъжда, за да избегне всякаква възможност да се натъкне на Селина или Джордж.
Когато таксито отби, той се качи, прогизнал до кости, и нареди на шофьора да го откара до Редман Плейс, жилищния комплекс, в който много хора от висшия персонал на „Редман“ имаха апартаменти, в това число той, Селина и Даяна Крейн. За да не срещне никого от тях, Ерик се прибра направо в апартамента, свали мокрите си дрехи и пропълзя в леглото, където бързо забрави за побоя, който бе нанесъл на Лиана Редман, и заспа непробудно.