— Известно ми е — отвърна Джордж, — затова се обадих на Тед Фростман в „Чейс“. Ще дойде тук на обяд. Реших, че тримата можем да поговорим, докато стреляме по диви гъски, и да видим какво може да измислим. Как смяташ?
След изминалите два дни последното нещо, което й се правеше, беше да се съвещава с Тед Фростман по време на лов. Премълча си.
Джордж се облегна на стола.
— Разказвай — подкани я той. — Тръгна си от партито рано. С майка ти не сме глупаци. Какво става?
Тя не отговори.
— Има причина да не си вдигаш телефона и да си толкова мълчалива сега. Сигурно има нещо общо с Ерик. Двамата отново ли се скарахте?
Селина понечи да отговори, но се отказа. Не искаше да зачеква тази тема. Ерик беше като син за Джордж. Знаеше, че баща й се надява двамата да се оженят и да имат деца. Знаеше, че се надява един ден двамата да оглавят корпорацията.
— По-сериозно е — каза тя.
Джордж разпери ръце. Селина се поколеба, но после реши, че все някога щеше да се наложи да му каже, затова разказа всичко на един дъх. Джордж проговори едва когато тя приключи.
— Това ли е всичко? — попита.
— А малко ли е?
Той погледна над очилата.
— Не това имах предвид, Селина. — Тонът му беше спокоен, но се беше зачервил.
— Знам — отвърна тя. — Да, така мисля. — Обърна се към прозореца и зачака баща й да изрече нещо утешително. Когато той не го направи, между тях надвисна тежко мълчание. Погледна го и се изненада от гнева в очите му. Джордж беше вбесен и Селина на мига съжали, че му каза.
— Не трябваше да ти казвам нищо.
— Радвам се, че го направи.
— Не — възрази тя, — беше грешка.
— Къде е сега Ерик?
— Татко…
— Отговори ми. Вкъщи ли си е? В неговия апартамент?
— Не зная. Наистина ли мислиш, че ме е грижа къде е Ерик сега?
— След като му посвети години от живота си, да, мисля, че те е грижа. — Той се вгледа в нея. — Вероятно още го обичаш.
— Не говориш сериозно.
— Говоря съвсем сериозно.
— Толкова ли е ниско мнението ти за мен?
— Мнението ми няма нищо общо…
— Напротив. Хванах Ерик със сестра ми в леглото. Когато казваш, че според теб още съм влюбена в него, излиза, че съм глупачка. А аз не съм, татко. — Но дори докато го изричаше, знаеше, че баща й е прав. Все още беше влюбена в Ерик.
— Виж — започна Джордж, — аз ще се оправя с Лиана и Ерик. Съгласна? Аз лично ще се погрижа за тях. От теб искам да забравиш, че това изобщо се е случило.
— Да забравя?
— Фростман ще дойде по обед. Искам те във форма. Ако той не се почувства добре в компанията ни, няма да може да прокара сделката пред борда.
Значи „Уест Текс“ беше най-важното.
Тя бутна стола си назад.
— Невероятен си. — Взе си очилата и заобиколи масата. — Ще ти се обадя по-късно.
Джордж я изгледа.
— Какво има?
— Ти шегуваш ли се? — попита тя. — Ако не разбираш, няма смисъл да го обсъждаме. — Излезе от стаята и тръгна по дългия коридор. Джордж я последва.
— Къде отиваш?
Тя искаше само да се махне и ускори крачка.
— Не зная — отвърна. — Може би до раздела с литература по самопомощ в „Бордърс“.
— Моля те, спри за момент.
Селина продължи, докато не стигна до входа. Тогава спря.
— Извинявай — започна той. — Не знам къде ми беше умът.
През главата й преминаха хиляди мисли.
— Знаеш ли какво, татко? Тази сутрин ти се обадих, защото ти си единственият човек, към когото мога да се обърна за помощ. Изобщо не предполагах, че ще се почувствам още по-зле. Смятах, че отношенията ни са далеч по-важни от която и да е сделка на света.
Тя слезе по тухлените стъпала и се качи в колата си. Джордж остана на прага да гледа как червеният й мерцедес мина по извитата каменна алея към черната порта от ковано желязо в подножието на хълма.
Не искаше да я нарани, но го направи и сега беше ядосан на себе си. Чу как колата й спря. Представи си как портата се отваря гостоприемно, за разлика от неговото посрещане, а после чу рева на двигателя.
Питаше се къде ли отива тя. Нямаше да я вини, ако не се върнеше за срещата. Той затвори вратата и отиде в кабинета си.
Върху бюрото в далечния край на стаята имаше три телефона. Джордж избра единия и набра апартамента на Ерик в Редман Плейс. Телефонът звънна няколко пъти, преди да го вдигне жена, чийто глас Джордж не очакваше да чуе, нито разпозна.
Тя беше задъхана.
— Да?
— Извинете — започна Джордж, — изглежда съм набрал грешен номер.