— Джордж?
Той се поколеба. Гласът му прозвуча някак познат. Изведнъж го разпозна.
— Даяна?
— Да — потвърди тя. — Не си набрал грешен номер. Тук съм с Ерик. — Говореше някак странно забързано. — Той има нужда от правен съвет за презентацията пред „Уест Текст“. Предложих да му помогна.
— Разбира се — каза Джордж. — Това ти е работата. Би ли извикала Ерик на телефона, ако обичаш?
— Момент.
Той се заслуша в заглушените от ръката върху слушалката звуци. Размениха се няколко реплики и Ерик взе телефона.
— Джордж? — възкликна. — Каква изненада.
— Нима? — иронично попита Джордж. — В такъв случай да ти сервирам още една — знам какво се е случило в нощта на празненството. Селина ми разказа всичко.
Мълчание.
— Искам до утре сутринта да си разкараш задника от „Редман Интернешънъл“. Уволнен си. И ако до обяд не си освободил кабинета, ще те обвиним в нахлуване в чужда собственост. И това ще е само началото.
Джордж вземаше по две стъпала наведнъж.
Стаята на Лиана беше на втория етаж до старата спалня на Селина. Още в коридора видя, че вратата й е затворена.
Или поне така му се стори.
Когато почука, вратата се открехна. Джордж извика Лиана по име два пъти и когато никой не му отговори, влезе.
В средата на стаята бяха натрупани големи кашони, пълни с дрехите на дъщеря му. Чекмеджетата на скриновете бяха издърпани. Гардеробите и стените оголени.
Той се разходи из стаята, като надничаше в кашоните. Бързо си беше събрала нещата. Дрехите й бяха натъпкани безразборно. Очевидно планираше да се изнесе веднага.
И защо не? Лиана знаеше, че между него и Селина нямаше тайни. Знаеше, че рано или късно щеше да се наложи да отговаря пред него за стореното. Естествено, че ще иска да се махне. От дете все бягаше от отговорност. И сега, докато Джордж стоеше по средата на стаята и усещаше празнотата й почти така ясно, както яростта на по-малката си дъщеря през годините, той реши, че ако тя желае да е самостоятелна, трябва да разчита изцяло на себе си. Без неговите пари.
Слезе по стълбите и завари иконома Карлос да подрежда цветя в преддверието. Работеше за семейството от двайсет години.
— Имаш ли представа къде е Лиана, Карлос? Няма я в стаята й. — Подозираше, че може да седи край езерото зад конюшните. Винаги ходеше там, когато искаше да се усамоти.
Карлос го погледна изненадано.
— Господин Редман, тя си тръгна снощи, преди вие с госпожа Редман да се върнете от Манхатън. Мислех, че знаете.
— Не. Не знаех. Наясно ли си, че тя се изнася?
Икономът кимна.
— Изнесе се още вчера. Предложих да й помогна с чантите до колата, но тя настоя да ги пренесе сама. Преди да тръгне, каза, че на другия ден ще изпрати човек за останалите неща. Помоли ме да не пипам нищо дотогава.
Карлос спести на Джордж информацията, че Лиана го беше прегърнала и целунала на сбогуване. Че му бе прошепнала колко много е означавал за нея през годините. Че й е по-близък от родния й баща.
— Спомена ли къде отива?
— Попитах я, господин Редман, но тя не пожела да сподели.
— Сигурен ли си? — настоя Джордж. — Не спомена ли Манхатън? Би бил логичен избор като начало.
— Съжалявам, господин Редман. Не спомена нищо.
Джордж въздъхна.
— Съобщи ми, ако се прибере. И ако отсъствам, когато се върне — ако се върне, — виж дали не можеш да разбереш къде живее. Лиана винаги ти е имала доверие. За мен е важно да знам.
— Разбира се. Хм, господин Редман?
— Да?
— Не ми влиза в работата, но съм притеснен за госпожица Редман. Не беше на себе си снощи, когато си тръгна.
Това беше нещо ново. През всичките години, откакто познаваше Карлос, не помнеше той някога да се е бъркал в семейните дела.
— В какъв смисъл не е била на себе си?
Карлос замълча, припомняйки си съвсем ясно момента, в който Лиана се върна от празненството. Той четеше в стаята си, когато чу затръшването на входната врата. Заинтригуван, облече вълнено сако и отиде в преддверието. Там я завари облегната на вратата. Дрехите й бяха в безпорядък, подгизнали от дъжда. Косата й беше мокра и слепена. Лицето й…
— Карлос?
Икономът се реши и каза:
— Лицето й, господин Редман. Беше подуто и насинено. По шията й имаше синини, очите й бяха почти затворени, устата кървеше. Проверих колата, защото си помислих, че е катастрофирала, но тя си беше наред. Мисля, че е била бита.
14
Лиана се стресна в съня си. Някой блъскаше по вратата на спалнята. Вдигна глава от възглавницата и потрепна от болка, която от внезапното движение прониза гърба й, раменете и врата.