Опита се да се надигне в леглото. Движението изискваше неочаквано големи усилия и болката обхвана цялото й тяло. Ерик, помисли си тя.
Отново се отпусна назад и погледна часовника на нощното шкафче. Червените цифри не се виждаха. Нощното шкафче също липсваше. Какво, по дяволите… Тогава си припомни.
Не се намираше в спалнята си. Беше в хотелски апартамент в „Плаза“.
Предната нощ, преди да напусне дома, тя се обади в „Плаза“ и нае един от апартаментите, които „Редман Интернешънъл“ държаха постоянно резервирани за гости. Планираше да остане тук, докато не си намери собствен апартамент.
Силното чукане по вратата се засили. Лиана седна с усилие и се ослуша. Звукът сякаш идваше от съседната стая. После, някак отдалече, тя чу мъжки глас:
— Отвори вратата, Лиана. Веднага!
Побиха я тръпки. Баща й. Но как? Никой не знаеше, че е тук. Как е разбрал? После се сети. Управителят на хотела, приятел на баща й, я заведе до стаята. Въпреки че нищо не спомена за вида й, погледът на мъжа издаде загрижеността му. Лиана го накара да обещае да не казва на баща й, че тя е тук. Не искаше да се изправя пред Джордж и Елизабет, докато не настъпи подходящ момент. Надяваше се управителят да запази тайната й по-дълго.
Блъскането престана и Лиана чу дрънченето на ключове. Тя се изправи, зърна отражението си в голямото огледало и се извърна.
Преряза я остра болка през краката към хълбоците, докато прекосяваше стаята. Но тя продължи. Нямаше да позволи баща й да види какво й беше сторил Ерик.
Когато Джордж влезе, тя беше с гръб към него. В последвалото мълчание Лиана долови колебанието му, представи си намръщеното му изражение, докато оглежда стаята.
Предната вечер беше разопаковала само една от чантите. Останалите две и малко дрехи бяха струпани в средата на помещението.
— Какво става тук? — попита той. — Какви ги вършиш?
Лиана стоеше пред един от прозорците и в отражението на стъклото видя, че Джордж е застанал зад нея с ръце на хълбоците. Толкова много си приличаха двамата. Имаха еднакви сини очи, същата черна коса и същия инат. За пореден път тя се запита как двама души, които толкова си приличат, изобщо не могат да се сближат?
— Отговори ми — настоя Джордж. — Какво става?
— На теб на какво ти прилича? — попита на свой ред тя. — Изнесох се.
— Нещо против да ми обясниш защо?
— Сигурна съм, че си говорил със Селина. Ти ми кажи какво става.
— Добре — съгласи се Джордж. — Сестра ти каза, че си спала с Ерик. При това си го планирала, така че тя да ви хване в леглото. Вярно ли е?
Тонът му потвърждаваше, че не се съмнява, и Лиана настръхна. Не можеше ли поне да допусне, че може и да не е така?
— Попитах вярно ли е?
— Всъщност не е!
— Коя част?
— И двете.
— В такъв случай ми обясни всичко!
Толкова ли му беше трудно да й повярва?
— Няма нищо за обясняване — отсече тя. — С Ерик нищо не сме направили. Не съм залагала капан на Селина.
— Глупости! — прекъсна я баща й. — Селина ви е видяла в леглото. Говорила е с твоя приятел от охраната. Той е потвърдил, че ти си му предала съобщението. Признай си!
Тя се обърна рязко.
— Нищо няма да призная! И пукната пара не давам за казаното от този мъж. Не съм била аз.
Изведнъж видя изненадата на лицето на Джордж и осъзна какво беше направила. В гнева си беше разкрила какво й беше причинил Ерик.
За момент Джордж онемя и не можеше да откъсне очи от нея. Синините бяха потъмнели и образуваха решетка на подутото лице на Лиана. Горната й устна беше сцепена. От здравия тен на лицето й нямаше и следа.
— Мили боже! — възкликна той.
Лиана се извърна, ядосана на себе си. Как можа да постъпи така глупаво? Как щеше да му обясни всичко сега?
— Той ти е причинил това, нали? — попита баща й. Лиана тръгна покрай него към отворената врата.
Колкото и да искаше, не можеше да му каже истината. Заплахата на Ерик все още звучеше в главата й.
— Не знам за какво говориш — отговори тя. — Напротив, знаеш. — Докато минаваше покрай него, той я сграбчи за ръката и я завъртя с лице към себе си.
— Кажи ми истината. Ерик ли ти причини това?
— Боли ме — извика Лиана и се опита да се освободи.
— И ти ли ще ме биеш?
Той отпусна хватката си.
— Само ми кажи истината. Не ме лъжи.
— Така значи, сега пък съм лъжкиня. Пусни шибаната ми ръка!
Джордж не я пусна.
— Защо защитаваш този кучи син? Кажи ми какво е станало. Защо ти е сторил това?
Лиана се отскубна и отстъпи назад.