Нямаше да заплаче обаче. Беше взела решение и щеше да го следва. Време беше светът да научи, че Джордж Редман има и друга дъщеря. Време беше майка й и баща й да видят на какво е способна. Лиана беше решена да преуспее и възнамеряваше да го направи без помощта и парите на баща си. За разлика от Селина.
Среса се в банята, обу чифт избелели джинси и торбеста бяла копринена риза, а после прикри с грим синините по скулите и над горната си устна. Синините под очите щеше да скрие с тъмни очила. Нищо обаче не можеше да направи със сцепената устна. Раната не беше голяма, но си личеше.
Когато излезе в коридора, благодари на носачите. Те взеха чантите и тя ги последва в асансьора. В лобито Лиана ги помоли да натоварят багажа в едно такси, а тя се обади по телефона. Трябваше да говори с Харолд Бейнс. На партито той беше споменал, че може да й помогне да си намери работа. Сега осъзнаваше, че връзките му можеха да се окажат безценни.
Когато Харолд вдигна, тя му обясни набързо какво се е случило и го помоли да се нанесе в една от стаите му за гости.
— Само докато си намеря жилище — побърза да уточни. — Да, добре съм. Ще ти разкажа всичко, когато се видим. — После замълча. — Чичо Харолд? Моля те не споменавай пред татко, че съм у вас. Поне веднъж искам да се притеснява за мен, ако това изобщо е възможно.
Навън установи, че денят е топъл и слънчев. Ветрецът разроши косата и погали приятно кожата й. На излизане от „Плаза“ се извини на носачите, че няма възможност да им даде бакшиш, благодари им за помощта и потегли с таксито към градската къща на Харолд, без да забележи Винсънт Спокати, който я проследи с друго такси.
15
— При Харолд Бейнс е. Лично я проследих.
Луис Раян се завъртя със стола си и загледа как Спокати прекосява френския килим пред бюрото. Помисли си, че е необичайно елегантен и добре изглеждащ за човек, който си вади хляба с убийства. Движеше се леко, почти грациозно, въпреки едрото си мускулесто тяло.
Четиресет и една годишният Винсънт Спокати не беше служил нито в разузнаването, нито във ФБР. От проучването си за него Луис знаеше, че е изучавал противниците си и използва похватите им. Беше компютърен експерт и международен убиец, натрупал солидно състояние чрез талантите си. Косата му бе черна и къса, скулите изпъкнали, брадичката — волева. Преди години бил един от най-добрите боксьори в армията и бързите му и пъргави крака му спечелили доста победи. През седемгодишната му кариера като частен агент не беше залавян нито веднъж.
Да си безжалостен помага — и Раян го беше наел именно затова.
— В момента под наблюдение ли е? — попита той.
— Оставил съм двама души — отвърна Спокати. — Бейнс живее в къща на ъгъла на Осемдесет и първа и Пето. Единият е пред „Метрополитън“ и държи под око предната врата. Другият е в микробус на Осемдесет и първа, следи страничния вход и подслушва с насочен микрофон. Устройството има ултрачестотна функция, която улавя телефонни разговори. Всичко е свързано с цифров рекордер. Ще знаем всяко нейно движение и дума.
Удовлетвореният Луис кимна.
— Сигурен ли сте, че е отседнала при него? Може просто да му е отишла на гости.
— Отседнала е — каза Спокати. — Бях до нея, когато се обади на Бейнс от лобито. Попита дали може да остане в стаята му за гости, докато си намери квартира. Имам чувството, че са близки.
— Колко близки?
— Като баща и дъщеря. По телефона се обръщаше към него с „чичо Харолд“, а и на партито прекараха доста време заедно.
Луис се замисли над думите му. Беше се запознал с Харолд Бейнс преди година, на една вечеря у кмета. Въпреки факта, че говореше осем езика и беше вицепрезидент по външните работи на един от водещите конгломерати в света, Бейнс почти не участваше в разговора. Общуваше само със сътрапезниците от двете му страни — Джордж и Елизабет Редман, най-добрите му приятели.
Припомни си и другите си срещи с Харолд Бейнс — на тържества, банкети и партита. Всеки път стоеше настрана с жена си.
— Видели сте Бейнс на откриването на „Редман Интернешънъл“ — каза Луис. — Какво ви е мнението за него?
Винсънт сви рамене.
— Забелязах го само докато беше с Лиана, но ми се стори, че се забавляваше добре. Извъртяха един танц, а после се смяха и изпиха по питие.
— Значи е общителен?
— Доста. Защо?
— Всеки път, когато съм се засичал с него, Бейнс е всичко друго, но не и общителен. Всъщност винаги се държи настрана.