Майкъл махна с ръка на тревогите на баща си.
— И какво се споразумяхте?
— В замяна на думата ми, че ще получи парите си, той е готов да те остави жив… поне засега.
— Какво означава това?
— Означава, че все още не съм му дал дума, че ще получи парите си. В момента живееш живот назаем. С продължителност малко под три седмици, ако трябва да сме точни. Но аз не бих разчитал и на толкова, Майкъл. След случилото се с кучето ти спокойно можем да приемем, че на Сантяго не може да се има доверие.
— Така ли? Ако направя каквото искаш, ще му дадеш ли парите?
— Разбира се.
— А защо ли се съмнявам?
— Може би поради същата причина, поради която аз се съмнявам дали ти ще изпълниш своята част от уговорката. Доста дълго бяхме разделени, Майкъл. Не се познаваме.
— Това е начин да се опознаем.
През лицето на Луис премина сянка.
— Никога не съм искал да си тръгваш, Майкъл. До излизането на първия ти роман не знаех къде живееш, как си и дали изобщо си жив. Заряза ме за шестнайсет години, промени името си, а сега, след цялото това време, идваш да ме молиш за помощ. Не си и помисляй, че ще ти помогна, ако ти не ми помогнеш. Няма да се получи по този начин.
„Разбира се, че няма.“
— Кажи какво искаш.
— Вече знаеш, че очаквам да отидеш при Джордж Редман.
Майкъл не каза нищо.
— Но преди това искам да направиш нещо друго.
— Какво?
Луис погледна сина си в очите.
— Искам да се ожениш за Лиана Редман.
16
— Лиана, щом няма да останеш тук за постоянно, нека поне ти дам малко пари, за бога. Никога няма да намериш приличен апартамент в този град с малкото, което си успяла да спестиш през годините. Да не би да искаш да живееш в някой коптор?
— Ако се налага, нямам нищо против.
Харолд Бейнс направи кисела физиономия и обърна гръб на прозореца, до който стоеше. Ранното следобедно слънце хвърляше мека светлина по посивяващата му коса, карираната риза и светлокафявите панталони.
— Тези твои новооткрити гордост и решителност ме изтощават — въздъхна той. — Искаш ли едно питие?
— Още ми е твърде рано.
— Не и за мен. Смятам да направя едно от твоите мартинита. Сигурна ли си, че не искаш?
Лиана каза, че е сигурна, и загледа как най-добрият приятел на баща й върви към бара в другия край на библиотеката. Като че ли беше отслабнал. На откриването на сградата на „Редман Интернешънъл“ в един момент й се стори изтощен, а в следващия кипеше от енергия. Тя отново се запита дали е болен, или просто напрежението покрай придобиването на „Уест Текс“ си казва думата. Смяташе да повдигне въпроса, но размисли и погледът й обходи библиотеката. Това бе любимото й помещение в тази къща.
Френските прозорци по дългата страна гледаха към Пето и целия „Метрополитън“, по чиито широки стъпала, златни от слънцето, се тълпяха хора. Лиана се обърна към множеството фотографии в сребърни рамки, поставени на масата до нея. Освен снимките на собственото му семейство, имаше и две нейни — една като дете и друга, направена миналото лято в едно парижко кафене. Двамата с Харолд си бяха позволили един дълъг уикенд сами в любимия им град.
До снимката имаше статуетка на Дега, която тя беше купила за него на един търг в Лондон. Балерина в пета позиция, с ръце зад гърба и оригинална розова лента в косите. Седмица преди търга Харолд беше отбелязал, че много би искал да притежава статуетката, защото му напомняла за нея по времето, когато ходеше на балет като дете. Сега, докато Харолд сядаше насреща й, Лиана отново осъзна колко много означава той за нея и колко по-уютно се чувства тук, отколкото в собствения си дом.
— Настоявам да идеш на лекар — каза Харолд.
— Ти също.
— Какво трябва да означава това?
— Означава, че не изглеждаш добре. Казах ти го и на партито.
— И доколкото си спомням, аз ти отговорих, че съм добре.
— Тогава обясни защо си отслабнал.
— Бях започнал да затлъстявам — каза той. — И не ми казвай, че не си забелязала. Отказах всичко освен мартинито и маслините. А не забравяй и сделката с „Уест Текс“, която притисна всички ни до стената. На кого му остава време за ядене?
Тя реши да му повярва и отстъпи.
— Просто се безпокоях.
— Радвам се да го чуя, но твоето състояние е наистина тревожно. Точно в момента ти си основната ми грижа. Искам да се прегледаш.
— Не е счупил нищо, това са само синини. Ще изчезнат след около седмица.