— Улавяш ритъма — отбеляза той.
— Мога да се похваля и с други неща.
— Като талант?
— Казвали са ми го.
— Жалко, че се налага да пасувам — каза той и прокара пръст по долната си устна. — Обичам кафява уста.
— Нямаш грижи — отвърна тя. — Не си падам по такива неща.
Макар да се опитваше да говори вулгарно, в гласа й се долавяше изтънченост. Спокати се запита коя ли е, когато не е само красивата жена с изкуствен хуй във вагината. Кимна към Харолд, който се гърчеше и достигаше до върха.
— Мисля, че приятелят ми не би ти отказал.
Жената примижа на трептящата червена светлина.
Когато видя Харолд, явно го позна и престана да гали гумения пенис. Впери поглед в него.
— Твоят приятел е задник — заяви. — Преди два месеца се изпика в устата ми, а му бях казала да не го прави.
Спокати се оживи.
— Само се е изпикал?
— Достатъчно е. Прекрачи границата. Подобно нещо не е за мен.
— Всички си имаме граници. Преди колко време се случи?
Жената сви рамене.
— Знам ли. Преди два месеца?
— Той често ли идва тук?
— Тук ли? — Жената го изгледа с недоумение. — За първи път сме тук. — Тя наклони глава настрани. — Ти да не си нов?
Спокати призна, че е.
— Непрекъснато се местим — обясни тя. — Не са ли ти казали?
— Още не — сви рамене той. — Другата група, в която членувам, си има определено място за срещи. — Замълча за момент. — Колко често го виждаш на подобни места?
— Казваш го така, сякаш клубът ни е някаква болест.
— Не исках да…
— Ти да не си ченге?
— Не — отсече Спокати. — Определено не съм ченге.
— Би трябвало да ми кажеш, ако си.
— Не съм ченге.
— Тогава защо са всички тези въпроси? Какво си въобразяваш? Че си шибан инквизитор ли?
Спокати понечи да отговори, но тя вдигна ръка.
— Няма значение. Не искам да знам. — Жената извади дилдото от вагината си и посочи с него към Харолд Бейнс. — Членувам в този клуб от години. Същото се отнася и за него.
Тя се обърна да си върви.
— Ако нямаш нищо против, смятам да си намеря някой, който е дошъл да се чука, а не да говори.
Докато тя се отдалечаваше, Спокати се огледа развеселено. Виждаше неща, за които само беше чувал и чел, но никога не се бе сблъсквал с тях. Напушваше го смях при мисълта, че тези хора, тези членове на нюйоркското общество, са платили, за да дойдат на подобно място.
За да влезе, на Винсънт му беше достатъчно само да покаже пистолета си на портиера.
Насочи отново вниманието си към Харолд Бейнс. Той вече стенеше и главата му се люшкаше наляво-надясно. Спокати погледна часовника си и се запита колко ли още щеше да остане Бейнс тук. Надяваше се да не е много. Трябваше да разкаже всичко на Луис Раян преди падането на нощта.
18
Младият мъж, който работеше в Редман Плейс, огледа трите кашона, подредени в антрето на апартамента на Селина. Вдигна два, прецени, че тежат по трийсетина килограма единия, погледна останалите кутии и отново се обърна към нея.
— Върна се преди около час от „Редман Интернешънъл“. Преди малко му помогнах да отнесе куп кашони в апартамента си.
В очите на Селина проблесна любопитство. Какво търсеше Ерик в „Редман Интернешънъл“ в неделя?
— Колко бяха кашоните?
— Може би осем.
— Знаете ли какво има в тях?
Младият мъж сви рамене.
— Офис консумативи?
— Офис консумативи ли?
— Може би. Не знам. Само ги зърнах. — Той погледна часовника си. — Вижте, госпожице Редман, ако искам да занеса кашоните, най-добре е да тръгвам. Почивката ми свършва след десет минути.
Селина се обърна към масата и бръкна в чантата си. Извади банкнота от петдесет долара, погледна го и извади още една.
— Не се безпокойте за закъсняването — рече тя. — Работите като портиер, нали? Ще се обадя на Джейк да ви освободи за останалия ден, без да реже от надницата ви. — Подаде му парите. — А това е за вас. Благодаря за информацията, Дан. Оценявам жеста.
— За мен беше удоволствие. — И той изчезна с първата кутия вещи на Ерик.
Селина обиколи апартамента си. Всяка стая, всеки коридор бяха смълчани, загадъчни и променени. Собственият й дом вече й изглеждаше чужд. Стаите бяха странно голи. Макар никога да не им бе обръщала особено внимание, сега Селина остро си даде сметка, че снимките й с Ерик вече ги няма по масичките и по стените. Бяха прибрани в кашони.
Влезе в спалнята си. Леглото, антикварните столове и маси, които й беше носил Ерик от командировките си в чужбина, бяха още тук, както и лавиците с книги с твърди корици, които четяха навремето в леглото. Реши, че книгите, столовете и масите ще останат. Нуждаеше се от някакво осезаемо доказателство, че онова между нея и Ерик наистина е съществувало.