Докато се обръщаше да излезе, зърна отражението си в голямото огледало в спалнята. Видя непозната жена, която вече не изглеждаше щастлива, а с години по-мъдра в сравнение с няколко дни по-рано.
Затвори вратата след себе си. Денят напредваше. Запита се дали баща й е приключил стрелбата с Фростман. След като го остави сутринта, тя се бе върнала в Манхатън да опакова останалите дрехи на Ерик. Въпреки че не й отне много време, имаше чувството, че е минала цяла вечност.
Запита се дали Джордж се е ядосал, че не се е върнала. След начина, по който се беше отнесъл с нея, тя за първи път през живота си реши, че всъщност не й пука. Телефонът иззвъня точно когато Дан излизаше с последния кашон. Селина вдигна в дневната.
— Къде се губиш? — попита баща й. — Липсваше ни този следобед.
В гласа му се долавяше не гняв, а нещо друго. Съжаление?…
— Вкъщи съм — каза Селина. — Чистя.
— Откога?
— Откакто реших да се отърва от нещата на Ерик.
Настъпи мълчание. Тя се отпусна в кресло, покрито с лъскав кремав кретон.
— Какво има, татко? Защо се обаждаш?
— Поради две причини. Първо, исках да се извиня за случилото се сутринта. Изобщо не биваше да реагирам по този начин и съжалявам. Прощаваш ли ми?
Тонът му беше толкова официален, че я досмеша.
— Няма какво да прощавам — отвърна. Искаше всичко това да остане зад нея. — Хайде просто да забравим, а?
— Звучи ми приемливо.
— Как мина срещата ти с Тед?
— Чудесно — каза Джордж. — Но ще го обсъдим по-късно. Обаждам се за нещо друго.
— Какво?
— Не е за телефон.
— Защо?
— Свързано е със сестра ти.
Нещо в нея се сви като пружина.
— Каквото и да е направила Лиана…
— Била е пребита, Селина.
— Пребита ли?
— Ерик го е направил в нощта на партито, вероятно малко след като ти си тръгна. Ако бях научил по-рано, сега щеше да лежи в болницата, а не просто да си търси работа.
Нещата се развиваха прекалено бързо. Селина се опита да проумее какво казва баща й.
— Уволнил ли си го?
— Разбира се, че го уволних — потвърди Джордж. — И това е само началото. Виж какво, не искам да обсъждам това по телефона. Можеш ли да дойдеш у дома?
Седяха в кабинета на Джордж. След трийсет минути, изпълнени с дълги мълчания и разправии на висок тон, стаята беше притихнала. Селина премести поглед от баща си към майка си и обратно. Джордж седеше зачервен зад бюрото си. Само няколко пъти през живота си го беше виждала така разстроен.
Баща й наруши тишината.
— Ако повдигнем обвинения срещу кучия син, ако го изправим пред съда, нашите имена и името на Лиана ще цъфнат във всеки парцал, минаващ за вестник. И защо да го правим? За да може Ерик да бъде оправдан, защото няма свидетели на побоя ли?
Елизабет го изгледа намръщено. Тъкмо се беше върнала от благотворителен обяд, когато Джордж я бе вкарал в кабинета с обяснението, че трябва да поговорят.
— Ами дъщеря ни? — възрази тя. — Нейното свидетелство не е ли достатъчно?
— Ще бъде неговата дума срещу нейната.
— И какво от това? Лиана ще спечели. Даяна Крейн ще се погрижи за това. Ще го тикне зад решетките.
Джордж си помисли за сутринта, когато Даяна вдигна телефона на Ерик. Беше почти сигурен, че двамата бяха в леглото, когато позвъни. И ако наистина беше така, ако Даяна спеше с Ерик, едва ли щеше да направи всичко по силите си да защити Лиана от него в съда.
Погледна към Елизабет.
— Не мисля, че е възможно — предпазливо рече той.
— Защо да не е?
— Имам си основания.
— Какви основания?
— Такива, с които не е нужно да се товариш.
Джордж видя обърканата физиономия на Селина и изгледа свирепо жена си. Щеше да й разкаже по-късно, когато останат сами.
— Важно е следното — изтъкна той. — Лиана ще изгуби, който и да я представлява в съда. Ерик Паркър е водил образцов живот. Залитането на дъщеря ни по кокаина навремето стана основна тема в медиите. Защитата няма да пропусне да напомни това в съда и твърденията на Лиана няма да струват и пет пари.
— Аз ги видях в стаята — намеси се Селина. — И обвиних Лиана пред Ерик, че е нагласила всичко. Това може да свърши работа, татко. Защото е мотив, за бога.
— Май и двете забравяте едно нещо — че Лиана няма да говори. Убеден съм, че не е искала никой да научава за побоя.