— Но защо? — изохка Елизабет. — Защо не се е обърнала към нас?
— Защото е разгневена — каза Селина. — Разгневена на нас и на живота. Винаги е била такава.
— Не разбирам защо. Всичко дадохме на това момиче.
— С изключение на любов — вметна Джордж.
Елизабет, която беше уважавана заради уравновесеността и благоприличието си, се обърна към Джордж без помен от тези качества.
— Да не искаш да кажеш, че не обичам дъщеря си?
— Обичаш Лиана толкова, колкото и аз. Но истината е, че почти не й обръщахме внимание, докато растеше, и че тя ни е ядосана заради това. — Той погледна снимката на Лиана на бюрото си и едва сега забеляза, че е изтикана зад снимките на Селина и Елизабет. Запита се дали самата Лиана не се чувстваше поставена в сребърна рамка и изтикана назад, и реши, че най-вероятно е така.
Погледна жена си и дъщеря си.
— Причината Лиана да не се обърне към нас не е в това, че не ни обича. Предполагам, че е заради други неща. Тя ни няма доверие. И мисля, че Ерик я е заплашил.
— Заплашил?
Джордж кимна.
— Сигурен съм.
Елизабет не сваляше очи от съпруга си. Явно вече беше взел решение относно Ерик Паркър и бъдещето му. Познаваше характера на Джордж и точно сега това я плашеше. Веднъж, преди много години, загубата на контрол едва не го беше пратила в затвора.
— Джордж — твърдо рече тя. — Искам да знам какво смяташ да правиш.
Той срещна погледа й.
— Нещо, което трябваше да направя още сутринта — отговори и посегна към телефона.
Селина побърза да си тръгне. Не искаше да научава на кого се обажда баща й и как това би могло да се отрази на Ерик Паркър.
Целуна майка си за довиждане и излезе от къщата. Баща й я настигна, докато се качваше в колата.
— Къде отиваш? — извика й от верандата.
Селина изпита разочарование. С кого беше разговарял толкова кратко?
— Трябва да свърша някои неща и после се прибирам у дома — отвърна тя.
— Джак Дъглас ще дойде след половин час — каза Джордж. — Защо не дойдеш на срещата? Може да я намериш за интересна.
При цялата суматоха Селина съвсем беше забравила за Джак Дъглас и срещата му с баща й. Нямаше нищо против да види отново Джак, макар че точно сега най-малко й се искаше да присъства на среща, която може да се проточи часове.
— Защо смяташ, че ще ми е интересна? — попита тя.
— Защото ще му предложа работата на Ерик.
— Ще дойда — каза тя.
Движението беше по-натоварено, отколкото очакваше, и закъсня с четиресет минути за срещата.
След като паркира зад някакъв стар буик, който вероятно беше на Джак Дъглас, Селина забърза към къщата и се насочи направо към кабинета на баща си.
Джак Дъглас беше там, с гръб към осветения от слънцето прозорец, и четеше папка на „Уест Текс Инкорпорейтид“, голямата спедиторска корпорация с централа в Корпус Кристи, Тексас. За краткия миг преди да забележи появата й, лицето му изглеждаше спокойно и съсредоточено.
За нейна изненада той не беше в костюм, а със светлокафяв панталон и бяло поло. По лицето му бе набола еднодневна брада. Създаваше усещането за човек, който се чувства удобно със самия себе си, без да осъзнава, че изглежда добре, и категорично отказва да важничи.
Селина си спомни нощта на партито. Макар че беше пристигнал вир-вода, в него имаше нещо свежо, прямота и чувство за хумор, които будеха възхищение. Спомни си, че го беше харесала много.
Огледа се, забеляза, че баща й го няма, и се покашля. Усмихна се, когато Джак вдигна очи.
— Как сте? — попита тя.
Джак затвори папката и я остави на масата до себе си. За момент помълча замислено. После я погледна и се ухили.
— По-сух от първата ни среща.
Селина се разсмя и влезе в стаята. Докато вървеше към бюрото на баща си, се замисли за себе си. Запита се как ли изглежда. И защо ли всъщност й пука.
— Дължа ви извинение — каза тя, докато се настаняваше в коженото кресло на баща си. — Наистина исках да се върна за онзи танц, но се появи нещо неочаквано и трябваше да си тръгна.
— Не се безпокойте — отговори Джак. — И без това си тръгнах малко след вас.
— Значи сте ме видели?
Джак кимна.
— Смятах да ви догоня, но ми се сторихте доста разстроена. Всичко наред ли е?
Щом я беше видял в такова състояние, нямаше как да излъже.
— Не беше, но сега съм добре. Благодаря за интереса.
Точно тогава Джордж влезе в стаята. Селина го погледна с облекчение. Не искаше да обсъжда с никого онази нощ.
— Вече си тук — каза й Джордж. — Добре. В такъв случай, да започваме. — Той погледна към Джак. — Съобщихте ли й добрата новина?