— Още не бяхме стигнали дотам.
— В такъв случай е време да стигнем. Джак прие предложението ми, Селина. Ще заеме мястото на Ерик като главен счетоводител.
Заля я вълна от противоречиви чувства. Изпита усещане за загуба, а не радостта, която беше очаквала. Ерик го нямаше. Наистина го нямаше. Сякаш годините с него вече не означаваха нищо. Промъкваше се обаче и друго чувство и тя не можеше да го отрече — на облекчение.
Успя криво-ляво да се усмихне — и от промяната в изражението на Джак заключи, че е усетил неискреността в усмивката й. Стана й неудобно. Запита се защо изобщо беше дошла. Защо все още изпитваше чувства към Ерик. Би трябвало да го мрази заради онова, което беше сторил на нея и на Лиана. Но защо в такъв случай й липсваше?
— Чудесно — каза тя. — Моите поздравления.
Джак не отговори. Извърна се от нея към Джордж, който отваряше папка на „Уест Текс“. Селина се досети, че срещата ще се проточи, но бизнесът си беше бизнес, така че трябваше да се зареди с търпение.
Обсъдиха придобиването на „Уест Текс“, които превозваха всичко, от петрол от Персийския залив до кафе от Колумбия. Осемдесет и шест процента от бизнеса им беше стриктно международен и по-голямата част от флота на компанията най-често се намираше в международни води.
Докато прелистваше папката, Джак научи, че макар да вървеше добре, бизнесът на „Уест Текс“ беше засегнат от нестабилността в Близкия изток. А също така, че Джордж Редман е готов да плати десет милиарда долара за компания, която според данните струваше два пъти по-малко.
Взираше се в Джордж, който седеше срещу него, и откри, че не знае какво да каже. Защо му беше да плаща двойно повече, когато цената на собствените му акции беше стигнала дъното, „Уест Текс“ тъкмо беше изтеглила всичките си кораби от Залива, а положението в района се влошаваше покрай войните в Ирак и Афганистан? Нищо чудно, че пресата все го преследваше. Нищо чудно, че акционерите му бяха така нервни. Този човек можеше да изгуби всичко, ако купи „Уест Текс“.
И тогава му просветна. Джордж Редман далеч не беше глупак. Явно знаеше нещо, което пресата и акционерите не знаеха — нещо, което щеше да му спечели милиони. Не успя да скрие усмивката си.
— Е, какво мислите? — попита Джордж. Седеше в креслото си с крак върху крак и ръце зад тила. Късното следобедно слънце меко осветяваше половината му лице и хвърляше сянка върху другата половина.
— Ако не бяхте Джордж Редман, бих казал, че е глупаво дори да се замисляте за подобно придобиване.
— Нещо против да обясните защо?
— Абсолютно нищо против. Цената на акциите ви е на смущаващо ниско ниво, а вие сте готов да платите десет милиарда за компания, която струва само половината от тази сума.
Джордж сви рамене.
— „Уест Текс“ може да се издържа и сама.
— Не и ако в Близкия изток положението остане същото.
— „Уест Текс“ не действа единствено в Близкия изток.
— Според тези документи, над шейсет процента от бизнеса им се осъществява именно там.
— Е, в такъв случай ще променим нещата. Ще намерим други ниши. Ще тръгнем по нови пътища.
Джак вдигна папката от скута си.
— Парите са в петрола. А тук се казва, че заради войните „Уест Текс“ и други спедиторски компании изтеглят танкерите си от Залива. Това означава шейсет процента спад в бизнеса на компанията. А с подобен спад няма начин тя да оправдае десетте милиарда, които сте готов да платите за нея, независимо какви пътища и начинания сте замислили. Парите са в петрола. Точка.
Джордж потисна усмивката си.
— И тогава защо според вас съм се навил на това?
— Мисля, че знаете нещо, което широката публика не знае — отвърна Джак. — Мисля, че след придобиването последен ще се смеете вие, а не пресата. Прав ли съм?
— Надявам се.
— Нещо против да ме запознаете по-подробно?
— Разбира се. Вече сте наш служител. Всичко казано в тази стая си остава тук.
— Разбира се.
Джордж се изправи и застана до големия прозорец. Зелените поляни и хълмове се простираха във всички посоки, докъдето стигаше погледът.
— Абсолютно сте прав — каза той. — При обичайни обстоятелства това придобиване би означавало край за мен и за „Редман Интернешънъл“. „Уест Текс“ не само че не може да оправдае цената, която съм готов да платя за нея, но и след изхарчването на близо милиард и половина долара за новата сграда, никога не бих могъл да си позволя подобно нещо. — Той се усмихна. — Но за щастие случаят не е такъв.
— Защо?
— Заради сделката ми с Иран — поясни Джордж. — Сделка, за която никой не знае. — Обърна се към Селина, която седеше до Джак. — Това е в твоята област. Какво ще кажеш ти да продължиш?