Селина започна с основните положения.
— Преди две седмици с баща ми се срещнахме с група ирански официални лица, за да опитаме да сключим сделка, която да ни направи едни от главните износители на петрол от Иран. Поради много причини малцина са склонни да се обръщат към тях.
— С изключение на вас и неколцина други — вметна Джак. — Но защо?
— Готови сме да рискуваме поради два фактора — продължи Селина. — Първият е цената, на която ще купуваме петрола. Иран ни гарантира толкова ниски цени, че печалбата от транспортирането и продажбата му би трябвало да изплати инвестицията в „Уест Текс“ за по-малко от пет години. Това означава повече от два милиарда долара годишно. В известен смисъл не можем да си позволим да не се обърнем към Иран.
Сумите, за които ставаше дума, бяха астрономически.
— А каква е другата причина? — попита Джак.
— Наскоро беше обявено, че Съединените щати ще направят същото, което направиха и по време на войната в Залива. Страната планира да изпрати военни кораби в Залива, които да ескортират десетки танкери, плаващи под американски флаг. Никой, нито Иран, нито Ирак или някоя друга петролна или транспортна компания, не знае датата. Освен нас.
— И как я научихте?
— Имам връзки в Държавния департамент и в Министерството на отбраната — каза Джордж. — Срещу някои услуги, които съм правил в миналото, ми казаха датата.
— Значи твърдите, че заради присъствието на военноморския флот в Залива рисковете ще бъдат по-малки и цените на застраховките ще паднат.
— Именно — потвърди Джордж. — С което начинанието става по-печелившо.
— Ако датата бъде оповестена, всяка петролна и транспортна компания в света ще се втурне да изнася петрол от Залива.
Селина се усмихна.
— А вместо това повечето са се втурнали да се изнасят от него.
— Пътят далеч не е застлан със златни плочки — изтъкна Джордж. — Има проблеми, при това съществени. Вчера следобед инвестиционната група РРК, която наехме да ни помогне за финансирането на сделката, се оттегли. Сметнаха, че рисковете са прекалено големи и че сделката с Иран е твърде несигурна, защото споразумението ни с тях е устно.
— Устно?
— Да — каза Джордж. — Устно.
— Не съм сигурен какво да мисля за това.
— Защото не сте човекът с най-големия кураж в тази стая. Днес следобед се срещнах с Тед Фростман от „Чейс“. Разговаряхме на партия скийт, изложих му всички за и против придобиването на компанията и той се съгласи да работи с нас.
— Това е страхотно! — възкликна Джак.
— Не бързайте с възторга — посъветва го Джордж. — Тепърва трябва да уточняваме комисионите и условията на сделката, но Тед определено ме увери, че може да уреди включването на „Чейс“, а ако това по някаква причина не стане, чух, че Питър Коен от „Морган Стенли“ търси къде да инвестира, така че може и да прояви интерес.
Той погледна към младия мъж.
— Какво мислите?
Питър Коен, председател и главен изпълнителен директор на „Морган“, беше бивш шеф на Джак.
— Мисля, че Питър ще бъде много заинтересуван — каза Джак. — „Морган“ още се опитват да се върнат в инвеститорския бизнес, а по случайност знам, че Питър се старае да спаси печалбите за третото тримесечие, за които се очаква да са ниски. Една инжекция от стотина-двеста милиона може да се окаже точно онова, което му е нужно.
— Добре — кимна Джордж. — Защото трябва да действаме бързо. Ако чакам още, иранците може да научат за намеренията на военните, а ако това стане, със сигурност ще оттеглят офертата си.
Той се дръпна от прозореца и отново седна. Изведнъж се беше изпълнил с енергия и жизненост, която блестеше в очите и оживяваше лицето му.
— Източниците ми в Държавния департамент и Министерството на отбраната твърдят, че флотът ще отплава на двайсет и първи юли. Вече говорих с моите хора в „Лойдс“ и те се съгласиха да намалят застрахователните такси наполовина, когато военните се разположат в Залива.
— Каква е моята роля във всичко това? — попита Джак.
— Освен връзките ви в „Морган Стенли“, които могат да се окажат безценни ли? В деня, в който „Уест Текс“ стане наша, вие, Селина и Харолд Бейнс ще подписвате окончателния договор в Иран. Всичко ще бъде само формалност — дотогава документите ще бъдат съставени и съгласувани. Но все пак, важна формалност. Ако придобия „Уест Текс“, без да съм гарантирал сделката с Иран, мога да изгубя всичко, за което съм работил.