— Тогава защо просто не сключите първо сделката с иранците?
Джордж го погледна тъжно.
— Бих го направил, но те не са съгласни. Ще подпишат едва когато „Уест Текс“ стане наша. Иначе отказват да се ангажират.
Джак не можеше да се освободи от опасенията си. Рисковете, които поемаше този човек, бяха огромни. Откри, че се възхищава на Редман, но същевременно се чуди и как ли спи през нощта.
— Сигурен ли сте, че това е правилният ход? — попита той.
— Не — отвърна Джордж. — Но пък нямаше да стигна дотук, ако не поемах рискове. Мисля, че този е премерен. Предчувствията ми са добри, затова съм навит. — Той стана. — Ще е добре двамата с Харолд да се запознаете преди пътуването. Какво ще кажете да вечеряме заедно?
— Чудесно — прие Джак. — Свободен съм по всяко време. — Той погледна Селина, която прелистваше папка за „Уест Текс“. Цял следобед беше чакал подобен момент. — Защо не дойдете и вие? — подхвърли небрежно.
Изненаданата Селина изгуби дар слово. Канеше се да откаже, но баща й я изпревари.
— Добра идея — каза той. — Така всички ще се опознаете по-добре преди пътуването.
Ерик Паркър присъстваше, но само някъде на заден план в ума й. Селина откри, че с наближаването на датата на вечерята мисли все повече и повече за Джак.
На събранията на борда изникваше изненадващо в мислите й. На деловите вечери си спомняше усмивката му и първата им среща. В такситата умът й се отплесваше към личния му живот. Как прекарваше времето си извън работа? Изглеждаше атлетичен. Може би играеше в някакъв отбор? Или ходеше на фитнес? И къде живееше? Наблизо? В Уестсайд? Или в центъра?
И мислите й се задълбочаваха. Вече се питаше дали излиза с някоя.
Започна да си фантазира каква ли жена би събудила интереса му. Разбира се, трябваше да е красива, но не дотолкова влюбена във външността си, че да не иска да си изцапа ръцете. Някак усещаше, че за него външният вид е по-маловажен от интелекта. Също така вероятно би искал жена с чувство за хумор, остроумна като него, но не жестока или прекалено рязка. Дните минаваха и тя си представяше безброй възможности — и в навечерието на срещата им сложи край на всичко.
„Това е лудост — каза си. — Не стига, че току-що сложих край на една връзка, ами и след придобиването на „Уест Текс“ и сделката с Иран ще имам повече проблеми и отговорности и по-малко време за себе си. Този мъж няма място в ума ми.“
Мислеше си го, докато обличаше черната копринена рокля, която беше купила сутринта в „Сакс“. „Освен това, няма да сме сами на вечерята. Харолд също ще присъства. Аз съм просто бизнес дама на работна вечеря с бизнес колегите си.“
Застана пред огледалото в стаята. Роклята беше къса и прилепваше към тялото й, показваше загорелите й рамене и подчертаваше дългите крака. Докато се разглеждаше, Селина се запита какво се е случило с бизнес дамата и какво ли ще си помисли Джак Дъглас, ако се появи в ресторанта в такъв вид.
Отвори гардероба и извади черно сако на „Шанел“. Облече го и се завъртя пред огледалото, разглеждайки по-консервативната си версия.
— Така е по-добре — реши тя.
Но когато излезе от апартамента, беше без сакото.
Когато пристигна в ресторанта, оберкелнерът я поведе през салон, пълен със свежи букети, хора, вечерящи на елегантно подредени маси, и пианист в центъра на приятно осветеното помещение. Джак Дъглас вече беше дошъл и стана, когато тя приближи.
— Изглеждате страхотно — възхити се той.
Селина му благодари и докато оберкелнерът издърпваше стола й, за да седне, тя забеляза скъпия тъмносин костюм на Джак и наскоро подстриганата му коса.
— Вие също не изглеждате никак зле — рече тя. — Харолд не дойде ли с вас?
Джак поклати глава.
— Мислех, че ще бъде с вас. — Той погледна към оберкелнера, застанал до тях, и попита Селина какво й се пие. — Бутилка шампанско?
Селина го изгледа с усмивка — този мъж не пиеше шампанско. Макар да изглеждаше напълно естествено в ресторанта, май би предпочел да вечеря с дебела пържола и студена бира в някое кафене.
— По-скоро предпочитам бира — каза тя. — Нещо против?
Джак се ухили доволно.
— Абсолютно нищо — кимна. — Само че пия от бутилката.
— О — усмихна се тя. — Аз пък се надявах на охладена чаша.
Толкова просто беше.
Бирата пристигна и двамата се разприказваха.
— Защо напуснахте „Морган“? — попита Селина. — Там си бяхте изградили име. Нещата вървяха. Защо ви беше да се махате?
Джак сви рамене.
— Напрежението не си заслужаваше парите, а парите не си заслужаваха да търпя цяла стая търговци на облигации, повечето от които биха убили собствената си майка, ако им хрумне, че така ще си уредят по-добра сделка.