Той отпи дълга глътка от бирата си.
— Пък и там стават много неща, за които никой не чува. Куп интриги и вътрешни сделки. Предлагали са ми неприлични суми за зрънце информация, но не искам да участвам в подобни неща. Тези хора така и не се научиха. Когато Уолстрийт се срине отново, а това ще стане със сигурност, повярвайте ми, не искам да съм наоколо, когато бетонът започне да пада.
Той изправи гръб.
— Е, разкажете ми за себе си. Кога решихте, че работата в „Редман Интернешънъл“ е за вас?
— Мислите ли, че съм имала избор? — натърти Селина. — Когато бях малка, баща ми ме водеше на всяко месечно заседание на борда. Седях на специален стол в ъгъла, докато той уреждаше сделка след сделка. Беше хипнотизиращ. Бордът го обожаваше. Нощем си представях, че съм на негово място. Заставах пред огледалото и имитирах начина, по който се държеше пред борда — скръстени ръце, разкрачена стойка, все едно командвам парада. Знам, че звучи блудкаво, но по онова време бях като омагьосана. Баща ми беше моят герой.
— И сега ли е такъв?
— Да, разбира се — отвърна Селина, макар че не беше сигурна. След случая с Ерик Паркър и реакцията на баща й чувствата й към Джордж се променяха по начин, който не беше в състояние точно да опише.
Смениха темата, смяха се и се шегуваха, припомняйки си как се бяха запознали, и за плановете на Джак да си купи нова кола. Разговаряха непринудено като стари приятели, които отдавна не са се срещали. От време на време Джак докосваше ръката й, за да подчертае думите си. От време на време Селина правеше същото.
Когато келнерът донесе вторите бири, Селина се извини и излезе да се обади по телефона. Звънна на домашния номер на Харолд. Отговори жена му Хелън.
— Би трябвало да е пристигнал, скъпа — каза тя. — Излезе преди повече от час.
Последва мълчание. Селина чу свиренето на чайника от кухнята на Хелън.
— Може да е в офиса — допусна жена му. — Спомена, че ще мине оттам.
Харолд обаче го нямаше и в офиса. Не беше и с баща й.
— Откога го чакате? — попита Джордж.
— Вече цял час — отвърна Селина. — И ми писна да чакам. Къде може да е според теб?
Джордж нямаше представа.
— Ако това не му беше станало навик, щях да се разтревожа, татко. Но вече му е навик. Първо реши да пропусне две заседания на борда, а сега закъснява за делова вечеря. Какво става с него? Никога досега не се е държал така. Беше точен във всичко.
— Може просто да е забравил, Селина. Сделките с „Уест Текс“ и иранците удвоиха работата му. А той не е млад като теб.
— Така е — съгласи се тя. — Но моята работа се утрои, а не съм пропускала делова вечеря.
— Нямам намерение да му ставам адвокат.
— Не съм го и очаквала от теб. Знаеш чувствата ми към Харолд. Но все пак се надявам да поговориш с него. Някой трябва да го направи.
Прекъсна връзката и си заповяда да се отпусне. Проклета да е, ако допусне отсъствието на Харолд да провали вечерта.
Върна се на масата. Джак вдигна очи, докато приближаваше.
— Мисля, че можем да си поръчаме нещо за ядене — предложи тя. — По всичко личи, че той няма да дойде.
— Разбра ли къде е?
— Не — отвърна Селина. — А и вече не ми пука. И без това предпочитам да вечеряме само двамата.
Тя взе менюто и го прелисти, като ясно усещаше изпитателния поглед на Джак.
— Тук предлагат великолепно филе миньон — каза. — Толкова е сурово, че май само разхождат кравата покрай пещта. Избирам си него.
— Още е рано — каза Селина, когато приключиха с десерта и кафето. — Какво ще кажеш да дойдеш у нас за едно питие? Можем да продължим разговора.
Джак прие с най-голямо удоволствие.
Вечерта беше толкова топла, че решиха да повървят пеша.
— Не спомена нищо за семейството си — отбеляза Селина. — С какво се занимават родителите ти?
Вървяха по Пето, като спираха от време на време да разгледат осветените витрини. Джак я хвана за ръка.
— Пенсионери са — обясни. — Татко работи четиресет години в една стоманолеярна в Питсбърг, след което продаде къщата и се премести в Уест Палм с майка ми. Живеят в малка къщичка край океана. Майка ми се обажда веднъж седмично да ми каже, че татко я подлудява. Той пък ми звъни два пъти седмично и заплашва, че ще се разведе с нея.
— Значи са щастливи? — попита Селина.
— Изключително.
— Имаш ли братя или сестри?
— Сестра — отвърна Джак. — Медицинска сестра е.