— Че как иначе.
Той приготви напитките, подаде й чашата и посочи към столовете от времето на кралица Ан, подредени в средата на помещението. Седнаха. Лиана отпи. Малко неща можеха да се сравняват със студено мартини в горещ ден.
— Е — попита той, — какво имаш за мен?
Лиана остави чашата на масичката, отвори чантата си и извади кадифените кутийки. Постави ги на масата.
— Това — рече. — Всички са били купени тук.
— Надявам се. — Куимби я познаваше от дете и й намигна. — Сигурен съм, че ще си ги спомня. Като деца са ми, нали разбираш.
Филип Куимби отвори кутийките една по една. Заблестяха диаманти, изумруди и рубини.
— Мили боже! — възкликна той. — Господи! — Сложи длан на гърдите си и я погледна. — Нима очакваш пари в брой за всичко това? Още днес?
— Ако е възможно.
— Не мисля — поклати глава бижутерът. — Банките скоро затварят. Всички онези мързеливи чиновници, вицепрезиденти и тъпи банкови служители ще си тръгнат. Но ще видя какво мога да направя. Естествено.
— Ако ги искаш и ако успеем да се споразумеем за цена, парите ще ми трябват днес. Би ли помолил някого да се обади в банката и да предупреди, че предстои трансакция?
— За теб винаги.
Той вдигна телефона и даде съответните нареждания. После си сложи монокъл и извади пръстен с огромен бледожълт диамант от кутийката му. Задържа го срещу светлината и го завъртя с тънките си пръсти.
— Хммм — промърмори и посегна към огърлицата с диамантите и рубина. Стрелна с поглед Лиана и продължи да изучава останалите накити. Когато приключи, лицето му бе леко зачервено.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
Увеличеното от лупата око се обърна към нея.
— Оттук ли си ги купила?
— Много добре знаеш, че оттук. Ти самият ми ги продаде.
— Не и тези.
— Моля?…
— Фалшиви са — поясни Филип Куимби. — Най-обикновено стъкло и цирконий. Всички без изключение. А аз с такива неща не се занимавам.
Лиана пребледня.
— Не може да са фалшиви.
— Боя се, че са, скъпа.
— Но това са накити за над един милион долара.
Куимби извади плик от джоба на сакото си и й го подаде.
— Баща ти ми поръча да ти дам това — каза той. — Помоли да не го отварям, освен ако случайно не ме потърсиш. Е, виж го. Не знам какво става и не искам да знам. Не ми влиза в работата. Нещо обаче ми подсказва, че ще намериш отговорите вътре.
Лиана разкъса плика. Вътре имаше бележка.
Лиана,
Казах ти, че ако искаш да се оправяш сама, ще трябва да го направиш без моите пари. Оригиналите и другите ти бижута са у дома, където им е мястото — където е и твоето място. Защо не престанеш с тези глупости и не се прибереш? Отиваш твърде далеч.
Татко
Лиана прочете бележката два пъти, преди да я сгъне и да я прибере в чантата си. Баща й беше убеден, че не може да се справи сама. Убеден. Сякаш копие започна да прониза сърцето й. Какво го караше да си мисли, че абсолютно за нищо не става?
Тя взе една огърлица.
— Тези неща струват ли нещо?
Очите на Куимби проблеснаха със събуден интерес.
— Копията са отлични — отбеляза той. — Само опитно око като моето може да познае, че са фалшификати. Няма да имам никакъв проблем да ги продам на някое холивудско студио. Да не би да си мислиш, че бижутата, които разхождат по червения килим, са истински? Бъди реалист. Носят точно такива неща.
— Колко предлагаш?
Куимби седеше на самия ръб на антикварния стол.
— Двайсет хиляди.
— Направи ги трийсет и си стискаме ръцете.
Накрая се споразумяха за двайсет и пет.
Когато се върна в къщата на Харолд, Лиана го завари да седи сам в кабинета си и да прелиства папка за „Уест Текс“. Успя да му се усмихне, когато той я погледна.
— Искам да поговоря с някого — рече тя. — Имаш ли няколко минути?
— Разбира се.
Посочи й канапето в ъгъла на стаята и я покани да седне.
— Разкажи ми всичко — подкани, докато се настаняваше до нея. — Защо си разстроена?
Лиана отпусна глава на рамото му и разказа какво й се е случило.
— Но откъде Джордж се е сдобил с ключ за сейфа ти?
— Не му е нужен ключ, Харолд. Той е Джордж Редман.
— Но това е незаконно.
— Той е Джордж Редман.
— И смяташ, че някой от банковите служители му е помогнал?
— Сигурно е изплатил ипотеката му за тази услуга.
— Какво смяташ да правиш?
— Какво мога да направя?
— Да си поискаш оригиналите. В края на краищата те са твои.