Лиана кимна.
— След като бъде завършен, ще е най-големият хотел в града.
— Точно така — кимна Луис. — И се обзалагам, че баща ви умира от яд, че собственикът съм аз, а не той.
— Нямам представа какво си мисли баща ми.
— О, я стига — каза той.
— Съжалявам. Наистина не знам.
— Разбира се, че знаете. Баща ви винаги държи да притежава най-големите и най-добрите неща в този град. Цял Ню Йорк го знае. Сигурно е бесен, че скоро аз ще отворя най-големия хотел в Манхатън, а не той.
— Какво общо има това с мен, господин Раян?
— Наричайте ме Луис — предложи той. — Тъкмо стигнах до този въпрос.
Той се върна при бюрото си и седна. Запали цигара, издиша и погледна към Лиана през сиво-синия дим.
— Не се погаждате много с баща си, нали?
Лиана се взря в очите му, без да трепне.
— Това не ви влиза в работата.
— Може би — рече той. — Но едва ли може да се нарече тайна.
Тя премълча.
— На колко сте години, Лиана?
— На двайсет и пет.
— А сестра ви?
Тя се поколеба.
— На двайсет и девет.
— Разликата ви не е много голяма.
— Предполагам.
— Снощи Харолд ми каза, че баща ви е водил Селина от дете на заседанията на борда на „Редман Интернешънъл“. Пропусна да каже на колко години сте били вие.
— Защото баща ми никога не ме е водил на тези заседания.
— Наистина ли? Странно — рече той. — Несъмнено сте членували в борда в някой момент.
— Не — заяви Лиана. — Не съм.
— Значи не проявявате интерес към семейния бизнес, така ли?
— Не съм казвала подобно нещо.
— А тогава какво?
Лиана виждаше, че той се опитва да я ядоса, но не разбираше защо.
— Може би баща ми не е искал да му се мотая наоколо.
— Защо?
— Не съм сигурна.
— Да не би да сте некомпетентна?
— Сериозно ли говорите?
— Вярно ли е, че според баща ви изобщо не можете да се сравнявате със Селина? Че не можете да се мерите с нея? Затова ли ви изпрати в Швейцария за толкова години? — Той сви рамене. — Затова ли залитнахте към кокаина?
Лиана стана.
— Можете да вървите по дяволите.
— И сигурно ще го направя — отвърна Луис. — Но тъй като още съм тук, по-добре ми позволете да ви помогна, докато съм в състояние. А сега седнете и престанете с тези глупости и цупене.
Лиана тръгна към вратата. „Какво си е въобразявал Харолд, че да ме прати тук?“
Луис я изчака да прекоси стаята и да хване дръжката на вратата, преди да я спре.
— Мога да ви издигна на върха, нали знаете. Мога да накарам целия град да ви завижда, да ви направя много по-голяма, отколкото може да стане Селина.
Изкушението беше огромно, но Лиана отвори вратата и излезе. Нямаше намерение да позволява на никого да се отнася по такъв начин с нея.
Тръгна по коридора към асансьорите, минавайки покрай групите мъже и жени, на които беше завиждала, но сега вече не. Някои като че ли я познаха и усети погледите им, сякаш се питаха какво търси тук не кой да е, а дъщерята на Джордж Редман.
Зад нея се отвори врата. И гласът му прозвуча отново.
— Лиана.
Вече се беше овладяла напълно и продължи да върви към асансьорите.
— Лиана. — В гласа му се долавяше нова нотка. — Моля ви, върнете се да поговорим. Има причина да кажа всичко това.
Тя се обърна. Той стоеше до вратата на кабинета си и усмивката му не беше саркастична, а извинителна. „Какво искам толкова много, за бога?“
Когато се върна в кабинета му, той приготвяше напитки на бара. Ледът звънна, когато сипа нещо като водка в две ниски чаши. Подаде й едната, но тя отказа и той я остави на плота.
— Казах го съвсем сериозно, между другото. Мога и ще ви издигна на върха, — Той отпи от питието си. — Искате го, нали? — Вдигна ръка. — Не е нужно да отговаряте, виждам го в очите ви. Ужасно сте ядосана и не мога да ви виня за това. Баща ви е дал света на сестра ви, а вас ви е оставил без нищо. Боли. Разбирам го.
— Защо правите всичко това?
— Защото мразя баща ви. Щастливец е, че има две прекрасни дъщери, но е пълен глупак, че се отнася добре само с едната. Моят баща навремето се отнасяше с мен по същия начин като вашия с вас. Звездата беше брат ми, не аз. Когато снощи Харолд ми разказа историята ви, реших, че искам да ви помогна.
— Щом толкова искате да ми помогнете, защо трябваше да се държите така?
— Защото исках да видя дали имате смелостта да се изправите срещу мен — и вие го направихте. — Той погледна към снимката на жена на бюрото. — Ако мислех, че не ви стиска, Лиана, никога нямаше да ви предложа този пост.