— И що за пост е това?
— Нали споменах за новия хотел, който строя? — каза Луис. — Искам да го управлявате от мое име.
Подобно на сервитьорите, които работеха тук, ресторантът на Петдесет и шеста беше изискан, очарователен и италиански. Когато пристигна, Лиана погледна часовника си, видя, че е подранила с няколко минути за вечерята с Марио, и се насочи към претъпкания дъбов бар в дясната част на лобито.
Тук разговорите бяха доста по-оживени и я обгърнаха от всички страни. Лиана седна на висок дървен стол, поръча си чаша бяло вино и заразглежда хората. Чувстваше се много, наистина много замаяна. „Току_ що се съгласих да поема управлението на най-големия хотел в Манхатън, а нямам никаква представа от хотелиерство. Значи съм луда. И какво от това?“
Ресторантът беше пълен с двойки. Лиана се огледа и видя хора на всякаква възраст, които се усмихваха, разговаряха и се смееха. В единия ъгъл забеляза млада жена, разговаряща с по-възрастен мъж. Приличаха си. Жената говореше бързо и изглеждаше възбудена.
Лиана се запита дали не са баща и дъщеря. И какви ли новини споделя тя. Завистта я жегна. Макар да знаеше, че баща й не можеше да понася Луис Раян, Лиана осъзна, че точно в този момент най-много от всичко на света искаше да сподели с него вълнуващата промяна в живота й.
Откъсна поглед от двойката. Наясно бе, че този ден няма да настъпи. Докато сестра й споделяше живота си с баща им, Лиана беше споделяла единствено къщата му.
Времето напредваше. Марио обикновено беше точен. Зачуди се къде ли може да е. Тъкмо поръча втората си чаша вино, когато някакъв мъж в тъмносин костюм постави ръка на стола до нея.
— Свободно ли е? — попита той.
Лиана се канеше да каже, че мястото е заето, но позна, че новодошлият е Майкъл Арчър. Стресна се, но успя да се овладее.
— Ето това вече е изненада — хладно подхвърли тя.
Майкъл се усмихна.
— Бих могъл да кажа същото.
— Радвам се да те видя — каза Лиана. — Какво те води насам?
— Добрата храна и прекрасните жени. — Тя погледна зад него и той добави: — Които в крайна сметка ми връзват тенекия.
— О, я стига. Кой би ти вързал тенекия?
— Вярно е — потвърди той. — С моделите винаги става така. Случайно да можеш да ми дадеш съвет?
— Само да изясня нещо — рече тя. — Нима излизаш с модели?
— Понякога.
— Това е най-тъжната вест, която чувам днес.
— Може би едно питие ще ти помогне да се почувстваш по-добре?
Лиана вдигна пълната си чаша.
— Закъсня — изтъкна тя. — Но нека аз те почерпя едно. Оклюмал си заради моделите и ти трябва малко разтуха. Какво искаш? Нещо без калории?
Той се разсмя.
— Каквото и да е, стига да е студено. Днес жегата е направо убийствена.
Махна на бармана и си поръча бира. Когато халбата пристигна, Майкъл отпи голяма глътка и благодари на Лиана.
— За мен е удоволствие.
— Какво те води тук? — поинтересува се той. — Нали не прекъсвам нещо?
— Нищо не прекъсващ. Имах среща с приятел за вечеря, но той закъснява. Започвам да се чудя дали и на мен не са ми вързали тенекия.
— Какво е закъснение според теб?
— Половин час в случая.
Майкъл повдигна вежда.
— Нима си толкова търпелива? Аз си тръгвам след двайсетата минута.
— Писатели — сви устни тя. — Филмови звезди. Вечно сте заети. Вечно не ви стига времето.
Майкъл се усмихна.
— Обади ли му се?
— Не — каза Лиана. — Но идеята не е лоша.
Отиде в по-тихата част на ресторанта, за да използва мобилния си. Тъкмо бъркаше в чантата, когато един сервитьор я потупа леко по рамото.
— Лиана Редман?
Тя го погледна.
— Да?
— Съобщение за вас. — Той й подаде сгънат лист и се отдалечи.
Лиана се досети, че бележката е от Марио, преди да я отвори.
Лиана,
Опитах се да се свържа с теб у Харолд, но те нямаше. Невъзможно ми е да дойда на вечерята. Забравих, че Лучия има рожден ден и трябва да бъда с нея и хлапетата. Най-вече заради хлапетата. Кълна се, че ще се реванширам. Моля те да не ми се сърдиш. Ще ти обясня всичко, когато се чуем.
Марио
Лиана смачка бележката и я хвърли в пепелника. Значи вече я лъжеше. Знаеше, че рожденият ден на Лучия е само седмица след нейния — а дотогава оставаха още пет месеца.
Опита се да сподави гнева, но не успя. Трябваше да се досети, че ще стане така. Рано или късно повечето мъже го правеха. Запита се защо изобщо си беше въобразила, че може да му се довери. „Той е женен. Кога ще го проумея най-сетне? Женени мъже и Лиана Редман е равно на отрова. Време е да продължа напред.“