Когато се върна на бара, Майкъл даваше автограф на една сервитьорка на гърба на подложка за коктейли. Лиана го загледа. Като че ли се чувстваше удобно с известността и тя не му влияеше особено. Лиана знаеше, че го привлича. Усети го в онази нощ на партито. Пък и той я привличаше.
Изчака сервитьорката да си тръгне и приближи.
— Мога ли и аз да получа автограф? — попита. — Това би означавало страшно много за мен, господин Арчър. Готова съм на всичко, за да го получа.
— Къде го искате?
Тя махна с ръка, седна и посегна към чашата си.
— Тъй като задникът ми тази вечер явно е мишена, можеш да го сложиш и там.
— Какво означава това?
— На мен също ми вързаха тенекия. Жалко, защото умирам от глад. Е, какво ще кажеш да те черпя една вечеря?
— Вече ме почерпи питие. Мой ред е.
— Не — каза тя, докато слизаха от столовете. — Аз първа предложих. Само ще те помоля да поръчаш от детското меню. — Лиана постави ръка на рамото му. — Днес малко съм позакъсала с парите.
Винсънт Спокати ги изчака да седнат, преди да стане от масата си в ъгъла. Те бяха в отсрещния край на пълното помещение. Прекоси салона така, че Лиана да не го забележи, измъкна се навън и се обади на Луис Раян, който вдигна на второто позвъняване.
— Раян.
— Поръчват си вечеря.
— Добре — каза Луис. — И предполагам, че господин Де Чико няма да им досажда, докато се хранят, нали?
— Не ми се вярва — отвърна Спокати. — Не и след пакета, който изпратих на жена му.
Спокати беше пълен с изненади.
— Какво има в него?
— Дузина черни рози и бележка, че ако иска да се събере с майка си в ада, да бъде така добра да излезе от дома си. Явно в момента Марио я държи под око.
— Как реагира Лиана?
— Как е реагирала според теб? Вечеря с Майкъл, Луис.
— Да се надяваме, че ще прехвръкнат искри — каза Луис. — Защото ако не стане и ако не чуя скоро сватбени камбани, Сантяго няма да види и пукната пара, а синът ми може да върви по дяволите.
21
Докато Лиана вечеряше с Майкъл, Селина се обади на Джордж и го помоли да се срещнат на питие.
— Не ме интересува дали си зает. Трябва да говоря с теб. Чакам те след час в „Хулихън“ на Петдесет и шеста и Лексингтън Авеню. Важно е.
Пристигна в популярния бар десет минути по-рано.
Самото заведение беше претъпкано. Повечето посетители позираха, перчеха се или направо си правеха главите, за да се отпуснат.
Затърси Джордж сред целия този пандемониум. Видя млади бизнесмени в костюми за хиляда долара да се мъчат да изглеждат изтънчени, както и преуспели млади бизнес дами, отпиващи бяло вино и опитващи се да скрият, че са смъркали кокаин. Не зърна Джордж и беше благодарна за това. Искаше да види как баща й идва, да го наблюдава в краткия миг, преди да я открие.
Проби си път до бара. Някаква жена я позна и сред тълпата се разнесе висок шепот: „Селина Редман…“
Доста хора я зяпнаха и Селина чу неведнъж името на Ерик Паркър. Съсредоточи вниманието си върху бармана. Поръча си мартини и се обърна да погледне през дървената преграда, зад която седяха още посетители, разговаряха и пиеха. Една двойка тъкмо ставаше от масата в ъгъла — единственото свободно място в заведението.
Селина плати питието и побърза да заеме масата. Седна и едва тогава осъзна колко е уморена.
През целия ден тя й баща й бяха обсъждали с Тед Фростман изгодите от придобиването на „Уест Текс Инкорпорейтид“. Макар самият той да бе ентусиазиран, други в „Чейс“ бяха по-предпазливи. Държаха да са наясно с всичко. Искаха собствените им юристи и счетоводители да се заемат с компанията. Докато не научеха и най-малката дреболия за „Уест Текс“, докато не се уверяха, че сделката с Иран няма да се провали, не искаха да участват с Джордж в придобиването.
И Селина не можеше да ги вини. Рискът беше много голям, а не можеха да си позволят да протакат и Фростман и „Чейс“ го знаеха. Ако не се съгласяха в най-скоро време да подкрепят баща й, Джордж щеше да потърси финансиране другаде. Ако играеха сериозно, Чейс“ трябваше в един момент да се доверят на баща й и на досегашния му успех и да поемат риска.
Гледаше към вратата, когато Джордж влезе в бара.
Изглеждаше загорял и строен в онези удобни и стилни дрехи, които винаги обличаше след работа — панталони в цвят каки, бяла памучна риза и кафяви кожени мокасини.
Отиде до бара. Хората му направиха място, разговорът около него замря и той го знаеше. Тъкмо беше привлякъл вниманието на бармана, когато се приближи някакъв млад мъж в скъп сив костюм. Ръкува се с Джордж и каза нещо на бармана. Двете питиета се появиха на секундата. Двамата се чукнаха, пиха и Джордж заслуша търпеливо непознатия.