Селина не можа да удържи усмивката си. Макар подобни ситуации да се случваха по-често, отколкото му се искаше, баща й никога не бягаше от тях. Често повтаряше, че точно така е намирал някои от най-добрите си служители.
Запита се дали и сега Джордж мисли по същия начин. Беше се запознал и беше наел Ерик Паркър в бар като този.
Младият мъж си тръгна ухилен до уши, а Джордж се обърна и затърси с поглед Селина. Когато я забеляза, кимна, за да покаже, че я е видял, и прекоси помещението. Селина долови лекото му раздразнение, че е бил принуден да излезе от дома си.
Той се настани срещу нея.
— Местенцето си го бива — отбеляза. — Шумно, пълно… и младо. Често ли идваш тук?
— С Ерик идвахме често.
Той прие това с кимане.
— Ще говоря направо по същество.
— Давай.
— Искам да знам дали имаш нещо общо със случилото се снощи с Ерик.
Напрежението помежду им се натрупа моментално. Джордж я погледна, но лицето му си остана безизразно. Не отговори.
— Бях там, когато го изнесоха от Редман Плейс — продължи Селина. — Видях ги как го качват в линейката. Даяна Крейн се качи с него. Искам да знам дали имаш нещо общо с това.
— Какво ти казва сърцето?
— Не си играй игри с мен, татко.
— Не си играя игри с теб.
— Тогава просто отговори на въпроса ми.
— Само след като ти отговориш на моя.
В този момент тя изпита горчивина към баща си, каквато не бе изпитвала преди — и това я уплаши. Сети се за спора им предишната сутрин и осъзна, че вече не са толкова близки, колкото бяха навремето. Нещо се беше променило. Знаеше, че може да спре дотук, но не смяташе да го прави. Трябваше да знае истината, независимо какво можеше да изгуби заради нея.
— Добре — рече тя. — Сърцето ми казва, че няма начин да е твоя работа.
— Тогава защо сме тук?
— Защото останалата част от мен е на друго мнение.
— Е, съжалявам да го чуя — намръщи се Джордж. Той допи питието си и стана. — Ще се видим утре, Селина.
— Къде отиваш?
— У дома при майка ти.
— Но ти не отговори на въпроса ми.
— И нямам намерение да отговарям. Това е нелепо.
— Тогава ми отговори на друг въпрос, татко. Ако нямаш нищо общо със случилото се с Ерик, на кого звънна онзи ден от кабинета си?
Джордж погледна надолу към нея. Селина срещна погледа му. Нямаше да се извърне.
— Искаш да знаеш на кого съм звънял от кабинета си?
— Да. Искам.
Джордж опря длани на масата и се наведе напред. Лицето му бе само на сантиметри от нейното, когато заговори.
— Обадих се на мой приятел с молба да се погрижи Ерик Паркър никога вече да не си намери работа в този град. Това му сторих, Селина. Унищожих професионалната му кариера. Нищо друго. — Той се изправи. — Удовлетворена ли си?
Селина знаеше, че й казва истината. Беше изписано на лицето му.
Джордж понечи да си тръгне.
— Чакай — спря го тя. — Имам да ти казвам и още нещо. Нещо важно.
— Какво?
— Свързано е с Лиана.
Той я изгледа предпазливо.
— Какво за Лиана?
— И тя беше там снощи. Видях я в тълпата.
Джордж се огледа, сякаш да види дали не ги подслушват. После седна обратно на мястото си.
— Продължавай.
— Беше с двама мъже. Забелязах я, след като изкараха Ерик от Редман Плейс.
— Тя видя ли те?
— Извиках я по име, за да съм сигурна, че ме е видяла.
— И тя как реагира?
— Каза нещо на мъжете до нея, те ме погледнаха и бързо я изведоха от тълпата. Кълна се, че се усмихваше, когато качваха Ерик в линейката.
Джордж посегна към празната си чаша и му се прииска да беше пълна.
— Как изглеждаха въпросните мъже?
Селина прочете мислите му.
— Приличаха на приятели на Марио де Чико.
— Мислиш ли, че отново се среща с него?
— От Лиана мога да очаквам всичко.
— Аз също. — Той бутна стола си назад.
— Има и още — каза Селина. — Тази сутрин говорих с портиерите, които бяха дежурни снощи.
— И какво?
— Всеки от тях спомена, че е разговарял с Лиана. Предполагам, че ги е разсейвала, за да могат приятелите й да спипат Ерик. — Последва мълчание. — Не исках да ти казвам всичко това, но прецених, че е по-добре да го знаеш. Ако някой от портиерите каже на полицията, че Лиана е била там в часа на нападението, тя може да загази сериозно. Особено ако Ерик научи. Кой знае как ще постъпи, ако направи тази връзка.