— Какво те кара да мислиш, че вече не я е направил?
Джордж отново стана да си върви, но спря и се обърна към дъщеря си.
— Ще бъда честен с теб, Селина. Едно нещо продължава да ме човърка.
— Какво?
— Фактът, че си знаела всичко това и въпреки всичко си помислила, че аз съм отговорен за случилото се с Ерик.
По-късно, в кабинета си в Редман Плейс, Джордж разговаря поотделно със същите трима портиери, с които беше говорила Лиана в нощта, в която бяха пребили Ерик.
Единият беше французин, другите двама — латиноамериканци. Посланието беше едно и също — Джордж имаше приятели в имиграционните служби. Ако някой от тях споменеше пред полицията, че са разговаряли с Лиана в нощта на побоя, ще се погрижи всички да бъдат депортирани в родните им страни в рамките на една седмица.
22
В продължение на три дни нямаше нищо освен мрак, мъгла и ужасна, жестока болка, която идваше на вълни и го поглъщаше. От време на време, в моментите, когато мъглата леко се разпръсваше, долавяше звуци — отваряне на врата, говорещи мъже, хлипаща жена. После отново падаше мрак.
Сънуваше.
Намираше се в спалнята си и се любеше с Даяна, и изведнъж чаршафът вече не го покриваше. Преди да успее да реагира, преди дори да помисли, някаква ръка го сграбчи отзад за врата и той бе дръпнат, повдигнат, хвърлен. В мига, в който главата му се удари в скрина, чу писъка на Даяна. Ясно прозвучаха две плесници, последвани от приглушен вик. След това тя млъкна.
Ерик се изправи с мъка на крака, намери опипом ключа, запали лампата. Бяха двама мъже, облечени в черно. Единият беше сграбчил Даяна за косата и я влачеше навън от спалнята. От челото и устата й течеше кръв и цапаше кожата й. Беше в безсъзнание.
Другият мъж идваше към него. Беше висок и як, вървеше без колебание и без да бърза. Ерик видя бейзболна бухалка в ръката му — онази, която държеше в антрето и използваше в неделя следобед в парка, с която навремето беше направил най-добрия си удар. Лиана беше присъствала на онзи мач. Седеше в сянката на един бряст и викаше заедно с тълпата.
Лиана…
Отстъпи крачка назад, спъна се и видя как бухалката се спуска, за да го фрасне отстрани по главата. Вдигна ръка да защити лицето си, но нападателят замахна ниско и бухалката удари крака на Ерик, счупи костта.
Той изрева. Обърна се настрани, заби нокти в килима, опита се да се измъкне, да избяга, но беше безсмислено — болката беше смазваща.
Погледна крака си и видя, че е извит под ужасен ъгъл. Костта стърчеше от разкъсаната плът. Прилоша му. Стомашен сок се надигна в гърлото му и го задави. Мъжът захвърли настрани бейзболната бухалка, сграбчи го за главата и започна да го налага в лицето с юмрук. Всеки удар запращаше Ерик в бездна, по-дълбока от всеки кошмар, в който бе падал някога.
Но дори в съня си Ерик знаеше, че този кошмар е реален. Когато се събуди на четвъртия ден, болничната стая тънеше в полумрак. Отново долови звуци. Чу тихото бръмчене на климатика, познатото барабанене на дъжд по прозореца, който не можеше да види. Обърна глава.
По-скоро се опита да обърне глава.
От движението болката го прониза с остри ножове по цялото тяло. Той изстена.
От другия край на стаята се разнесе глас. Женски.
— Ерик?
Устните му се разделиха. Усещаше ги сухи и подути като езика и гърлото си. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да изрече една-единствена дума.
— Селина?
— Не — каза гласът. — Даяна.
Тя прекоси стаята и седна на пластмасовия стол до леглото. Натисна бутона за повикване на сестрата, пресегна се и хвана ръката му.
— Ще се оправиш — окуражи го тя. — Здравата пострада, но вече си буден и ще се оправиш.
Той се опита да заговори отново, но Даяна сложи пръст на устните му.
— Стига толкова приказки. Оперираха крака ти. Сега е гипсиран, но докторите казаха, че всичко ще бъде наред. Трябва само да си почиваш и да се съсредоточиш върху оздравяването си. Аз ще се погрижа за останалото.
Сестрата влезе в стаята. Даяна се обърна към нея.
— Събуди се — рече тя. — И го боли. Можете ли да му дадете нещо?
Жената застана до леглото и провери картона на Ерик.
— Съжалявам — отвърна. — Следващата инжекция е насрочена за четири часа.
— Не ми пука дали е насочена за четири часа или за следващата седмица — с равен тон просъска Даяна. — Боли го. Част от работата ви е да облекчавате болката. Така че или си размърдайте задника и си свършете работата, или ще се обърна към началника ви. — Тя наклони глава настрани. — А това определено няма да е във ваш интерес.