Лиана научи за живота му в Холивуд, колко му е било трудно да напише и издаде първия си роман, както и подробностите около смъртта на родителите му.
— Какво е без тях? — попита го тя.
— Майка ми ми липсва — призна той. — Умря, когато бях малък. Баща ми? — Майкъл сви рамене. — Не чак толкова. Не се погаждахме много.
Вечерите бяха най-хубавото време. След като решаваха да приключат, почистваха и излизаха из града.
Майкъл показа на Лиана една страна на Ню Йорк, която й беше непозната. Вечеряха в малки семейни ресторанти във Вилидж, ходеха на литературни четения, обикаляха различни галерии. Гледаха постановка в „Чери Лейн“, пиха бира и играха на дартс в „Кетъл ъф Фиш“, разхождаха се по улиците, разглеждаха сградите и обсъждаха колко различна изглежда архитектурата нощем.
Сега, когато си помисли за новата си работа, за възможностите, които й предлагаше тя и за чувствата си към Майкъл, Лиана осъзна, че се приближава до непознат вид щастие. От времето на връзката й с Марио не се беше чувствала така изпълнена с живот. Живееше в свой собствен апартамент, скоро щеше да започне работа за Луис Раян и в живота й имаше прекрасен мъж. За първи път от години я изпълваше надежда. И реши, че няма да пропилее с лека ръка всичко това.
Телефонът иззвъня отново. Лиана помисли дали да го остави да си звъни, но седна в леглото и вдигна слушалката.
— Ало.
— Погледни през прозореца.
— Кой се обажда?
— Погледни през прозореца. Побързай, преди да са ми написали акт.
Беше Луис Раян.
Лиана стана и прекоси стаята. Не беше приключила с разопаковането на вещите си и трябваше да избута няколко кашона, за да стигне до прозореца.
Повдигна щорите.
Долу, паркирал на втора редица на Пето, беше Луис. Стоеше до чисто нов лъскав „Мерцедес Гълуинг“, прошарената му коса се развяваше от сутрешния вятър.
Ръцете му бяха вдигнати и разперени широко. В едната държеше букет рози, а в другата — клетъчен телефон. Лиана отвори прозореца и се наведе навън.
— Ти си луд — каза в слушалката. — Какво правиш тук?
— Оставям новата ти кола — отвърна Луис. — Това е начин да ти благодаря, че прие работата.
Побиха я тръпки.
— Новата ми кола… не говориш сериозно!
— Говоря съвсем сериозно — рече той. — Колата е твоя, заедно с благодарностите ми. Заемаш много важен пост. Колата му съответства. Хората ще очакват да караш нещо подобно.
— Ще ме намразят заради нея. Виж само вратите!
Луис сви рамене. Метна розите и телефона на таблото и затвори вратата. Махна на минаващо такси. Докато то спираше, Луис кимна към блестящия мерцедес.
— Двигателят работи — извика той. — Нямах време да намеря място за паркиране. Ако не искаш някой да я открадне, по-добре слез и намери къде да я паркираш.
— Но аз не съм облечена.
На Луис Раян не му пукаше. Вече си беше заминал.
Лиана се облече бързо. Отвори скрина, извади чифт шорти, смени нощницата с бяла тениска и обу стари мокасини. Чувствайки се като дете на Коледа сутринта, тя изскочи от апартамента, спусна се по стълбите и изхвърча от сградата.
В този ранен час тротоарите бяха почти празни. Само неколцина бегачи в анцузи тичаха по Пето към Уошингтън Скуеър.
Лиана отиде до колата. Плъзна длан по лъскавата черна повърхност, усети тихото мъркане на двигателя, повдигна и спусна вратата на шофьора и не успя да сподави усмивката си — това пред нея беше истинско произведение на изкуството.
Качи се, взе букета рози и зарови нос в него. Само преди три години беше в клиника за наркомани, готова да се откаже от живота, за който бе убедена, че не си заслужава да се живее. А сега седеше в нов луксозен мерцедес, купен от работодателя й, и скоро щеше да започне да управлява най-големия хотел в Ню Йорк. Промяната беше зашеметяваща.
Оставеният от Раян телефон зазвъня. Лежеше на предната седалка. Лиана го взе.
— Невероятна е — възкликна тя.
Луис се разсмя. Лиана чуваше шума на трафика покрай него и се досети, че е свалил стъклото на прозореца.
— Радвам се — каза той. — И бъди сигурна, че ще я заслужиш. Виж, в момента пътувам към хотела. Какво ще кажеш да поразходиш новата си кола дотам? Мисля, че е време да видиш къде ще градиш кариера.
Лиана се паникьоса.
— Не знам как да се оправя с тази кола. Прекалено е мощна. Чуваш ли двигателя? Направо реве.
— Мърка — поправи я той. — Колата мърка. Но можеш да я накараш и да зареве.