Някой докосна ръката й. Лиана се обърна и видя Зак Андерсън.
— Е, какво мислите? — попита той.
— Прекрасно е — рече тя.
Той се разсмя меко.
— Май не сме на една вълна. Зная, че е прекрасно. Само лобито струваше на господин Раян и инвеститорите му цели триста милиона. Просто се питах дали мислите, че ще успеете да се справите.
Отнасяше се покровителствено с нея. Лиана се раздразни, но се овладя. Усмихна му се.
— Не виждам как би могло нещо да се обърка, господин Андерсън. Как мога да се проваля, щом ще получавате нареждания от мен и ще вършите цялата черната работа?
Усмивката на Зак Андерсън се стопи. Лиана стисна ръката му.
— Доколкото разбрах, тук има няколко фитнес зали — рече тя. — Мога ли да ви дам един съвет?
— Разбира се.
— Започнете да ги посещавате. Ако искате да издържите на темпото ми, трябва да подобрите работата на сърцето си, да не говорим за нагласата. Не мога да си позволя асистент, който изостава. И няма да търпя асистент, чието его е толкова голямо, че може да изпълни цялото пространство и да задуши всички други. Ясно ли се изразих?
Той отвори уста да отговори, но нещо привлече вниманието му. Стопилата се усмивка цъфна отново.
— Виж ти, виж ти — подхвърли. — Значи най-сетне решиха да дойдат.
Лиана проследи погледа му. В другия край на огромното помещение, без да бърза, към тях вървеше Луис Раян, заобиколен от малка група хора в делови костюми.
— Кои са тези? — попита тя.
Зак Андерсън я погледна с изненада.
— Кои са тези ли? — повтори той. — Госпожице Редман, колко всъщност знаете за тази работа?
— Не толкова, колкото ми се иска — призна тя. — Но точно тук е вашата роля, Зак. И така, кажете — кои са тези?
— Инвеститорите — отговори той. — Хората, за които ще работите.
Хвърли поглед към неугледните й обувки, шортите и разрошената коса, и усмивката му се разтегна още повече.
— Ще съобщя на господин Раян, че сте тук, за да ви представи.
Нещата винаги се подреждаха за Луис Раян.
Когато покани сутринта Лиана да се видят в хотела, наистина мислеше, че там няма да има важни хора — особено в такъв ранен час. И затова й каза да дойде така, както е.
Сега, когато заедно с групата инвеститори следваше Зак Андерсън към водопада, едва ли можеше да е по-щастлив от промяната. Само да види смущението на Лиана Редман, когато я запознава с партньорите си, щеше да си струва цялото недоверие, което тя несъмнено щеше да изпита към него.
Спряха да се възхитят на водопада. Беше проектиран така, че водата сякаш падаше от нищото, макар че в действителност течеше от скрити отвори високо горе. Водата не падаше на струи и пръски, а като широка гладка ивица, която плавно се сливаше с осветена бездна. Докато минаваха покрай него, Луис очакваше да види Лиана от другата страна, но нея я нямаше. Огледа се, но не я откри.
— Къде е тя? — попита тихо Андерсън. — Май каза, че била тук.
Асистентът изглеждаше изненадан.
— Тук беше — каза той. — Оставих я буквално преди минута.
Тогава къде е?
— Тук — обади се Лиана.
Двамата се обърнаха.
Лиана вървеше енергично към тях, облечена в безупречен червен костюм на „Диор“ и с обувки в същия цвят. Косата й беше прибрана назад, на ревера й сияеше диамантена брошка. Идваше откъм магазина на „Диор“, пред който стояха две жени и се възхищаваха колко добре й стоят дрехите.
Докато минаваше покрай Луис и Зак, за да се представи на малката група инвеститори, в очите й и в дръзкия начин, по който бе вирнала брадичка, имаше нещо, което накара и двамата да се почувстват така, сякаш току-що са изгубили сериозна партия шах от жена, която са смятали за пълен аматьор.
Лиана изгледа помощника си, а после и мъжа, който й беше станал шеф.
— Някой да иска кафе? — попита тя.
Неколцина казаха, че биха пили с удоволствие.
— Идеално — рече тя. — Зак не го бива много с кафеварката, но добрата новина е, че имаме „Старбъкс“. — Тя погледна към Зак. — Знам, че менюто им е сложно, но е достатъчно само да направиш поръчката и да се увериш, че са я изпълнили точно. Ще те помоля този път да не правиш грешки. — Тя се обърна към групата и разпери ръце. — Понякога прибързва и прави грешни преценки, особено когато става въпрос за хора.
Инвеститорите се закискаха. Изгарящото напрежение между нея и Зак в момента беше толкова силно, та беше цяло чудо, че водопадът не завря.
След като поръчките бяха взети, Лиана предложи:
— Какво ще кажете да направим обиколка? Аз самата още не съм запозната с това място, а току-що разбрах, че отваряме в сряда. Изгарям от желание да разгледам хотела.