Насочи поглед към Луис.
— Ще тръгваме ли?
Хотелът имаше четири ресторанта, пет бара, два нощни клуба и театър с три хиляди места, който можеше да съперничи на всичко по Бродуей.
В атриума можеха да се намерят фирмени магазини от всякакъв тип и за всеки вкус, но не и за всеки бюджет. На покрива имаше олимпийски басейн, фитнес зала на всеки пети етаж и малка армия индивидуални инструктори, които работеха под надзора на петимата лекари на хотела. Ако някой отседнеше тук за седмица, нямаше причина да не може да се прибере у дома в по-добра форма, отколкото е бил от години.
Дори Лиана, която беше прекарала доста време в някои от най-луксозните хотели на света, остана впечатлена, когато влезе с Луис и инвеститорите в няколко стаи.
— Както се вижда, ние се целим в горния сегмент на пазара — каза Луис. — И затова за всички гости ще бъдат полагани специални грижи. Свежи цветя, когато влизат в стаите си, богат избор на плодове, бутилка шампанско от хотела. Транспортът с лимузини и бентлита ще бъде осигурен на принципа първи дошъл — първи обслужен. За бизнес гостите разполагаме с всичко, от което се нуждаят — безжичен интернет, принтери и факсове, както и просторна, добре осветена работна част. За онези, които се нуждаят от компютри, има осигурени безплатни лаптопи. За дошлите да почиват имаме стилисти за жените и шивачи за мъжете. Спа центровете ни ще бъдат отбелязани като едни от най-добрите в Ню Йорк, гарантирам ви.
Луис говореше повече като добре подготвен човек от рекламния отдел, отколкото като председател на многомилиардна корпорация.
Лиана излезе на терасата, вдигна ръка да заслони очите си от слънцето и отново се запита защо Раян е поел риска да я покани за управител на такъв хотел. На няколко пъти й бе хрумвало, че може би я използва, за да вбеси баща й. И макар чувството да не й харесваше, Лиана го приемаше, защото и самата тя беше приела предложението поради същата причина — да натрие носа на Джордж.
Усети, че зад нея има някой. Беше Луис. Стоеше на прага с ръце зад гърба. Слънчевата светлина се отразяваше от очилата му и очите му приличаха на блестящи сфери.
— Доста отегчителна работа, а?
Лиана се усмихна.
— Не е нужно да слушаш повече — каза той. — Вече сме сами. Зак ще довърши обиколката.
— Добре — съгласи се тя. — Зак е много… способен.
— Арогантен никаквец — отбеляза Луис. — Но е най-добрият в работата си. Когато си притиснат до стената, винаги ще те подкрепи. Затова го държа. И затова ще започнеш да го харесваш.
— Ще видим.
Той отиде до нея и се облегна на парапета. Намираха се на четиресетия етаж и градът се беше ширнал пред тях.
— Е, какъв е проблемът? — попита. — Мълчалива си.
Лиана реши, че щом ще работи за този човек, най-добре ще е да бъде честна с него.
— Получих работата, защото искаш да вбесиш баща ми, нали?
— Какво те кара да мислиш така?
Лиана вдигна ръка.
— Виж — поде тя. — Какво ще кажеш да прескочим глупостите? И двамата знаем, че и ти, и баща ми предпочитате да видите другия мъртъв. И двамата знаем, че баща ми ще побеснее, когато научи, че съм приела тази работа. Това ще те направи щастлив. Честно казано, аз също ще съм щастлива. Много щастлива. Разбираш ли какво имам предвид?
Луис вдигна глава. Очите зад очилата му леко се присвиха, сякаш я виждаше в различна светлина и я слагаше в друга лига.
— Разбирам — отвърна той.
— Просто не искам да си мислиш, че не съм наясно какво става тук — каза Лиана. — Защото не е така. Обещавам ти обаче едно, Луис. Този хотел ще преуспее под моето ръководство. Ще се превърне в единствения желан хотел в града. Познавам подходящите хора, към които да се обърна за помощ, ако такава ми потрябва. И също така умея да се доверявам на инстинкта си, когато тях ги няма. Разбрахме ли се?
— Напълно.
— Добре — кимна Лиана. — Е, ако няма друго, ще ида да върна костюма в бутика на първия етаж. Преди инвеститорите ти да ми устроят засада, обещах на управителката, че ще го върна след час. — Тя цъкна с език. — А ти каза, че сме щели да бъдем само двамата.
— Мислех си, че ще бъде точно така — призна си Луис. Аз се изненадах не по-малко от теб, когато ги видях. — Той кимна към брошката. — Какво ще правиш с нея?
Лиана вдигна ревера и погледна към ослепителния блясък на диамантите.
О, това ли? Ще бъде записано на твоята сметка. Костюмът също. Обожавам „Диор“. Колата е хубава, Луис, оценявам го. Но след като се разбрахме защо в действителност съм тук, мисля, ще се съгласиш, че си заслужава баща ми да научи, че автомобилът, костюмът и брошката са от теб.