Докато минаваше покрай него, тя подхвърли:
— Искаш да играя мръсно, така ли? Ще ти излезе скъпо. Но ти можеш да си го позволиш. Доскоро.
На връщане към апартамента Лиана си позволи заслужената усмивка. Беше поставена в светлината на прожекторите и се бе представила добре. Съмняваше се, че сестра й би могла да се справи по-добре.
След като намери с мъка място за паркиране на Пето, тя грабна букета рози и изкачи тичешком петте етажа до жилището си — и рязко спря, когато видя някакъв мъж да чака пред вратата на апартамента.
Той се обърна към нея.
— Лиана Редман?
Тя отстъпи крачка назад, готова да побегне при най-малкия намек за заплаха. Не каза името си.
— Как влязохте тук? — попита.
Мъжът беше дребен, жилав, с щръкнала руса коса. Той кимна към стълбището.
— Вратата беше отворена.
— Какво искате?
— Ако вие сте Лиана Редман, имам пратка за вас. Но първо ще трябва да се подпишете.
Подаде й документ и Лиана едва сега забеляза опакованата като подарък кутия в краката му. Все така предпазлива, тя подписа на нужните места и взе пакета.
Мъжът не помръдна от мястото си. Вместо това я загледа и зачака с ръце на кръста. Опита се да потисне нещо като усмивка.
Лиана схвана намека и мина покрай него.
— Извинете — каза тя. — Портмонето ми е вътре. Ще изчакате ли минута?
Отключи вратата, влезе и затвори след себе си. Остави розите и пакета на плота и взе портмонето си от масичката. Извади банкнота от двайсет долара, върна се и подаде парите на мъжа.
— Благодаря — каза и затвори в лицето му. Заключи два пъти и пусна резето. От този човек я побиваха тръпки.
Кутията беше тежка за размерите си.
Разклати я, докато прекосяваше стаята. Вътре се раздвижи нещо тежко. Нямаше представа какво е, нито от кого е. „Само да не е пак от Луис…“
Седна на пода до леглото, сви крака под себе си и започна да сваля розовата опаковъчна хартия. Когато отвори кутията, лъхна я уханието на любимия й парфюм — онзи, който й бе подарил вчера Майкъл. Усмихната, Лиана започна да маха листата мека червена хартия и не спря, докато не хвана предмета на дъното на кутията.
За момент замръзна. Беше хванала пистолет.
Пусна го. Хладината на метала се задържа като отрова по дланта и пръстите й.
Вътре имаше и бележка.
Госпожице Редман,
Бях помолен да ви наблюдавам от известно време и трябва да кажа, че ще бъде жалко да ви убия. Никога не съм попадал на такава забележителна и прекрасна млада жена. Тази сутрин, докато седяхте в новата си кола, едва се сдържах да не опра в гърба ви точно този пистолет от кутията и да ви отведа у дома. Мога само да си представям какво удоволствие ще е да усещам краката ви върху гърба си, мога само да сънувам колко сладък би бил сексът помежду ни.
Но това не е писано да стане. Работата ми е да ви убия. Позволете да ви се извиня сега. Когато отнема живота ви, няма да го направя с удоволствие.
Именно затова ви давам възможност — вземете пистолета, опрете го в слепоочието си и дръпнете спусъка. Ще ми бъде много по-леко да зная, че сте проявили благоразумие да отнемете сама живота си, и мога да ви гарантирам, че това ще бъде далеч по-безболезнено, особено като се има предвид, че ми е платено да се погрижа да си отидете мъчително и болезнено. Понякога, когато хората не се вслушват в съветите ми, мога да бъда доста… брутален.
Денят е чудесен за самоубийство, не мислите ли? Слънцето свети, птичките пеят, пистолетът е зареден. Моля ви да вземете правилното решение, госпожице Редман. Красиво създание като вас трябва да страда колкото се може по-малко.
Давам ви двайсет и четири часа да решите. След това се превръщате в дивеч. О, и ще ви помоля да не постъпвате глупаво, като разкажете на някого за това. Направите ли го, ще науча — а това няма да се хареса нито на вас, нито на мен.
Лиана смачка бележката и я пусна в кутията.
Дишаше на пресекулки.
По челото й изби пот.
Ерик стоеше зад тази заплаха. Сигурна бе.
Погледна телефона. Трябваше да се обади на Марио и да му каже всичко. Но не можеше. Ако го направеше, този човек със сигурност щеше да разбере.
Изведнъж се почувства ужасно самотна. Изпитваше страх, но той бе различен от онзи, който я бе обзел, когато Ерик я преби. Тогава знаеше, че той няма да я убие. А сега беше наясно, че я иска мъртва.
Погледна часовника си и видя, че ставаше късно. Запита се къде ли е Майкъл. И дали вече не е идвал, но е видял, че я няма.