Майкъл възрази, че ще бъде застрелян.
— Не, няма. Ако те искаха мъртъв, щяха да те убият по-рано. А сега действай.
Майкъл тръгна към задницата на микробуса, като си проправяше път през море от кашони. Погледна през предното стъкло. Устремно приближаваха Трето авеню. Трафикът по Деветнайсета беше натоварен, а светофарът светеше червено. Ако не се сменеше скоро, нямаше да има измъкване, независимо колко добре караше Спокати и колко точно щеше да изпълни заръките му Майкъл.
Хвана се здраво за ръждивия стоманен прът, закрепен за металната стена зад него. Зачака, а адреналинът се изпомпваше в кръвта му. Никога през живота си не се беше изпълвал с толкова омраза и страх — омраза към баща си, към Сантяго, към преследвачите. И страх за живота си.
Спомни си ужасната смърт на кучето си и страхът се превърна в ярост.
Светофарът в края на улицата светна зелено, колите поеха напред.
— Сега, Майкъл — нареди Спокати.
Майкъл стисна още по-здраво пръта, отвори задната врата със свободната си ръка и внезапният вятър едва не го събори. Зърна стреснатите изражения на мъжете в таксито, видя ги да посягат към пистолетите си и започна да рита навън кашоните около себе си, един по един.
Шофьорът на таксито беше сварен неподготвен.
Зави рязко наляво, после надясно в опит да избегне картонените кутии, но не беше чак толкова умел. Кашоните падаха върху капака на колата, търкаляха се по предното стъкло, пречеха му да вижда. Майкъл се обърна да изрита още кутии — и точно тогава стоманеният прът изведнъж се отскубна и той полетя навън от микробуса и се претърколи, удряйки главата и рамото си в настилката.
Таксито наби спирачки пред него. Майкъл лежеше зашеметен, задъхан от болка, и гледаше невярващо как Спокати завива по Трето авеню и го изоставя. Завъртя глава към хората на тротоара. Те или бяха замръзнали в шок, или бързаха да го подминат с наведени глави. Никой нямаше да му помогне. Трябваше веднага да се махне оттук.
Опита да се изправи, но силите му го бяха напуснали. Чу в далечината вой на полицейски сирени, внезапно отваряне на врати и овладян мъжки глас, който каза:
— Сложете го отзад.
Майкъл определи акцента на мъжа като френски и в същия миг силни ръце го вдигнаха от земята и го натикаха на задната седалка на таксито. Когато погледът му се срещна с този на Итън Кейн, Майкъл разбра, че всичко е свършено.
Поеха обратно към апартамента на Майкъл.
Градът летеше покрай тях на кадри, появяващи се за миг в рамките на прозорците, но Майкъл не забелязваше. Седеше отзад между двама мъже, които приличаха на близнаци с лъскавите си черни опашки и яки тела. Третият, по-възрастен и на вид по-интелигентен от тях, седеше отпред и му се усмихваше през рамо, като в същото време държеше пистолета си опрян в хълбока на шофьора.
Майкъл беше парализиран от страх. В ушите му бучеше, но звукът нямаше нищо общо с двигателя на колата. „Ако не ме убият, ще ме наранят. И то зле.“
Затвори очи. Главата и рамото го боляха от падането. В тялото му сякаш не беше останала и капка сила. Запита се колко ли още може да издържи. Каквито и да бяха границите на издръжливостта му, ясно беше, че ги наближава.
Шофьорът, който беше иранец, шепнеше нещо на някакъв неразбираем език. Майкъл се заслуша. Човекът повтаряше отново и отново една и съща фраза. Беше като заклинание. И тогава Майкъл разбра. Човекът се бе изправил пред смъртта няколко пъти днес и се молеше. Майкъл се зачуди кой ли бог може да го спаси.
Единият прозорец беше отворен и се чуваше заглъхващият писък на полицейските сирени. Таксито им се измъкваше. Майкъл се запита накъде ли е продължил Спокати. Спряха пред жилищната му сграда. Кейн каза нещо на френски на хората си и погледна към Майкъл.
— Искам да разбереш едно. Опиташ ли отново да избягаш, ще те убием. Разбра ли ме? Лично ще ти пръсна главата.
— Съмнявам се — възрази Майкъл. — Имам още една седмица да намеря парите. Ако Сантяго ме искаше мъртъв, щяхте да ме убиете, когато паднах от…
Думите му бяха прекъснати от смазващ удар в корема. Майкъл се преви от болка и получи още два юмрука в кръста.
За момент не можеше нито да помръдне, нито да си поеме дъх — после Кейн го сграбчи за косата и рязко го изправи.
— Чуй ме хубаво — каза той с още по-силен акцент. — Нищо не ми пречи да кажа на Сантяго, че си ми извадил пистолет и се е наложило да те убия при самозащита. И за миг не си помисляй, че няма да го направя.
Майкъл се изплю в лицето му.
Кейн замахна и тъкмо щеше да го удари, когато шофьорът повиши глас и истерично заповтаря молитвата си. Кейн го погледна, намръщи се и бръкна в джоба на якето си. Извади заглушител, завинти го за пистолета и погледна през прозорците. Никой на улицата не гледаше към тях.