Мълниеносно запуши устата на шофьора с длан, заби пистолета в корема му и бързо стреля четири пъти. Очите на човека станаха огромни, изпълнени с мъка и недоумение. От устните му се изтръгна хриплив приглушен стон и той клюмна мъртъв напред.
Кейн се обърна към Майкъл.
— Ето какво ще се направим — каза той. — Ще пресечем тази улица и ще влезем в апартамента ти. Ще се държиш, сякаш сме приятели. Защото ако направиш и едно погрешно движение, ще ти пръсна шибаната глава. Схвана ли?
Майкъл беше пребледнял от страх. Едва кимна.
Удовлетворен, Кейн се обърна към мъжа отдясно.
— Идваш с мен — нареди той. — И дори само да ти се стори, че се кани да направи нещо, искам да го застреляш. Разбра ли?
Мъжът се усмихна. Беше разбрал.
— А ти — обърна се Кейн към другия — се погрижи за шофьора и таксито. Зарежи ги някъде наблизо и се връщай веднага. — Той отвори вратата и излезе на слънце. — Може да се наложи да се отървем и от още един труп.
Влязоха в апартамента на Майкъл.
— Сядай — заповяда Кейн. — Ще си поговорим.
Докато Кейн надничаше през прозореца да види дали таксито е тръгнало, Майкъл огледа малката стая, видя неоправеното си легло и тръгна към него. Краката му трепереха, докато сядаше — както от изтощение, така и от внезапен прилив на надежда.
Под дюшека се намираше зареденият пистолет, който бе купил преди седмица за лична защита. Почти усещаше твърдия метал, притиснат в бедрото му. Не бе имал време да го вземе, докато бягаше от апартамента. Сега, ако успееше някак да плъзне незабелязано ръка под дюшека, можеше да убие тези двамата и да се махне преди третият да се е върнал.
Погледна мъжа на прага, видя твърдия му изпитателен поглед, който не се откъсваше от него, и се извърна уплашен, че тайната му може да се изпише на лицето му. Изобщо не се съмняваше, че онзи ще го убие, ако посегне към оръжието. „Освен ако не му видя сметката преди това.“
Погледна към Кейн, който се беше подал от отворения прозорец. Якето му се беше разтворило и между лъскавите гънки черна кожа Майкъл видя кобура и пистолета му. „Няма начин да ги застрелям и двамата — помисли си. — Колкото и да съм бърз, няма да се получи.“
Въпреки това знаеше, че ако му се отвори възможност, ще рискува.
— Знаеш ли — каза Кейн, докато се обръщаше и се облягаше на перваза, — аз съм ти голям почитател. Гледах филмите ти, прочетох книгите ти. Доста си известен в Европа.
Майкъл трябваше леко да се обърне, за да го погледне в очите. Използва движението, за да се надигне и да постави ръката си по-близо до пистолета.
— Ако трябва да съм честен, разочаровах се, когато Сантяго ми се обади вчера. Не защото ми беше дадена възможност да те убия, което се оказа изненадващо предизвикателство, а защото някой, когото уважавам толкова много, си е позволил да бъде хванат в нещо толкова глупаво. Как е възможно да останеш без пари с всичките ти романи и филми, с целия ти финансов успех? Освен ако не си бил толкова небрежен, че да похарчиш всичко — а почитател като мен наистина иска да се съмнява в подобно нещо. Къде са се дянали парите ти?
Макар че същият този въпрос измъчваше и самия Майкъл от седмици, той не отговори, а остана нащрек, като се чудеше накъде бие Кейн.
Кейн сви рамене и закрачи напред-назад из стаята.
— Не знам — продължи той. — Може би наистина си похарчил всичко. Може да си свикнал до такава степен с успеха си, че приемаш всички книги, филми и пари за даденост. Ако случаят е наистина такъв, Арчър, то май имаш нужда от урок по управление на финансите.
Последва мълчание. Кейн спря да крачи и извади от джоба на якето си малък кибрит и пакет „Житан“. Драсна клечка, запали цигара и угаси пламъка. Докато се оглеждаше къде да изхвърли клечката, забеляза бюрото до леглото на Майкъл. На него имаше няколко празни кутии диетична кока-кола, безброй изрезки от списания и вестници, пишеща машина и малка купчина ситно изписани страници, приличащи на чернова.
Кейн пусна клечката на пода и я настъпи. Взе листата, прелисти ги и хвърли поглед към Майкъл.
— Това новата ти книга ли е?
Майкъл не отговори. Когато научи какво иска баща му в замяна на плащането на дълга, беше започнал да пише книгата — знаеше, че ако даде на агента си няколко глави и предложение за публикуване, ще успее да я продаде и сам да се издължи на Сантяго.
Беше написал деветдесет страници. Преди днешните събития смяташе да довърши предложението утре сутринта. Ако агентът му можеше да продаде книгата преди края на седмицата, щеше завинаги да се отърве от баща си. А сега този човек държеше в ръцете си единствения резултат от тежкия му труд. Когато Кейн започна да чете на глас първата глава, Майкъл плъзна ръка по дюшека. Пистолетът беше на сантиметри от него.