25
— Довечера има малко парти — каза Селина, събирайки сили, докато се облягаше на рамката на вратата в кабинета на Джак Дъглас в „Редман Интернешънъл“. — Организирано е в чест на работата на графиня Кастелани по проучването на ХИВ и на неотдавнашното откриване на дванайсет картини на Моне на тавана на прочут парижки публичен дом. Виж, знам, че не обичаш подобни събития, но празненството ще бъде на яхтата на Анастасиос Фондарас, най-голямата частна яхта в света, което само по себе си е интересно. Питах се дали би се съгласил да дойдеш с мен.
Джак се ухили.
— Графиня Кастелани ли каза?
— Точно така.
— Тя реална личност ли е, или някаква звезда от риалити шоу?
— Не знам как да ти отговоря. Донякъде е истинска. И е много приятна, макар и по странен начин.
Той изстена.
— Каузата е добра.
— Съгласен.
— И Анастасиос ще ти хареса.
— Какви са всички тези имена?
— Те са чужденци.
— О — промърмори той. — Е, аз пък съм американец.
— Добри хора са. Просто имат титли.
— Чудя се колко ли са платили за тях.
— Зависи от начина на плащане. За пари в брой ли говорим, или за нещо друго?
— Хайде да не ходим.
Тя се усмихна.
— Знам, че звучи нелепо, но фактът си е факт. Аз също не искам да ходя, но нямам избор.
Джак седеше зад бюрото, което доскоро беше на Ерик Паркър, качил крака върху блестящата дървена повърхност. Около него имаше празни чаши от кафе и документи за придобиването на „Уест Текс“.
— Ако дойда, мога ли отново да заема смокинга на баща ти?
— Само ако колата ти се повреди и вали дъжд.
— В такъв случай по-добре да започна да се моля и за двете — рече той. — Всичките ми дрехи са на химическо. — Свали краката си от бюрото и стана. — Мога ли да те питам нещо?
— Давай.
— Щом толкова мразиш подобни събития, защо ходиш на тях?
— Защото това прави баща ми щастлив — отвърна тя и влезе в стаята. — Пък и е добре за бизнеса. Татко винаги казва, че човек никога не знае кога и къде може да сключи нова сделка. А сделките се сключват точно на подобни събития.
— Добре — кимна Джак. — Това го разбирам. Но нещо ми подсказва, че искаш от живота повече от сключването на сделки.
Последва мълчание и Джак отклони поглед към прозореца. Дори от тази височина оживлението в центъра на града се забелязваше ясно.
— Скачала ли си някога с бънджи? — попита той.
— Моля?
— Бънджи. Не ми казвай, че никога не си чувала тази дума. Връзваш си дебел здрав ластик за глезените, заставаш на ръба на пропаст или мост и скачаш към някакъв водоем, обикновено река или поток. Голяма тръпка е. Точно когато ти се струва, че ще бухнеш във водата, ластикът забавя падането ти и рязко те дърпа назад, след което отново почваш да падаш.
Селина го погледна.
— Нима го правиш?
— Освен това скачам с парашут.
— Ти да не би да си Индиана Джоунс?
— По-скоро си мисля за Джейсън Борн.
— Не мога да повярвам, че го чувам от теб.
— Просто обичам да живея.
— На мен пък ми се струва като сигурен начин да умреш.
— О, я стига — махна с ръка той. — Напълно безопасно е. Къде е изчезнал стремежът ти за приключения? Виж, предлагам ти сделка. Ще те придружа на това парти, ако утре сутринта се съгласиш да дойдеш с мен на скокове с бънджи. Има едно местенце в щата Ню Йорк, където ходя с приятели. Много е хубаво. Само дървета, птици и комари, наоколо няма нито една сграда или изглед за сделка. И ти гарантирам, че след като скочиш, никога вече няма да гледаш на живота по същия начин. Съгласна ли си?
Селина видя предизвикателството в очите му и кимна.
— Съгласна — каза тя. — Но ще го направя със завързани очи.
Джак се разсмя.
— Милейди, разбрахме се.
Когато се върна в кабинета си, Селина завари баща си там. Стоеше до бюрото със скръстени ръце.
— Току-що разговарях с Тед Фростман — съобщи той.
Селина остана на прага. Дни наред чакаха да им се обади.
— И какво?
— В играта са — каза той. — Тед се обади преди няколко минути да каже, че, Чейс“ са обсъдили предложението и че подходящите хора били впечатлени. Искат да ни подкрепят.
Сякаш огромен товар падна от плещите на Селина. Времето напредваше. След седмица датата на хода на военните в Залива щеше да стане публично достояние. Ако дотогава „Уест Текс“ не беше тяхна, сделката с Иран щеше да се провали и щеше да се наложи да се откажат от всичко. И да изгубят милиарди.