Тя отиде при бюрото си и седна.
— Кажи ми всичко. Имаме ли твърдо потвърждение от „Чейс“?
Джордж закрачи напред-назад. Енергията бликаше на вълни от него.
— Още не. Първо искат да обсъдим таксите, управлението, възможността да се привлекат външни инвеститори и така нататък.
— Как им се струва обвързаността с Иран?
— Това е точката на засечка — обясни Джордж. — Голяма изненада. Някои смятат, че сделката е твърде несигурна. Един-двама едва не се отказаха заради това.
Селина разбираше реакцията им. И тя се тревожеше, че баща й е сключил само устна сделка с иранците. Неведнъж се бе питала какво ще стане, ако придобият „Уест Текс“, а на следващия ден Иран реши да се откаже от уговорката. „Ще изгубим всичко“ — помисли си тя.
— Добрата новина е, че те знаят, че никога не бих рискувал „Редман Интернешънъл“, ако не съм сигурен, че сделката ще успее. Днес имам среща с Тед и неколцина избрани представители на „Чейс“.
— Искаш ли да дойда и аз?
— По-добре не — отвърна той. — Имаш си достатъчно работа тук.
Селина погледна струпаните на бюрото й папки и докладите, които тепърва трябваше да чете. „Меко казано достатъчно“ — помисли си.
— После ще ти разкажа как е минало — обеща той. — Ще ходиш ли на партито на Фондарас?
— Джак ще дойде с мен.
Джордж повдигна вежда.
— Сериозно?
— Не е това, което си мислиш. Просто сме приятели.
— Разбира се.
— Не исках да ходя сама.
— Че кой би искал?
Последва пауза, която се проточи.
— Но иначе е сладък, не мислиш ли? — подхвърли Селина.
В очите на Джордж проблесна палаво пламъче и той тръгна към изхода.
— Само да видиш как ще реагира майка ти — каза той.
От запад се надигаха облаци, когато Селина и Джак слязоха от лимузината и тръгнаха по рампата на „Кристалната принцеса“. Джак беше със смокинг, а Селина бе облякла семпла бяла вечерна рокля. От реката подухваше хладен бриз, носещ слаба миризма на сол, чуваха се приглушени звуци от оркестър.
Група репортери се бяха събрали от двете страни на покритата с червена пътека рампа. Проблясваха светкавици, вдигаха се микрофони, подвикваха папараци.
— Изглеждате страхотно, Селина. Бихте ли се обърнали насам, моля?
— Говори се, че скоро заминавате за Иран? Това има ли връзка с придобиването на „Уест Текс“?
— Бихте ли споделили мнението си за случилото се с Ерик Паркър?
Това я смути. Селина стисна ръката на Джак и се усмихна пресилено, докато подаваше на облечения в елегантна униформа иконом поканата.
Много ясно усещаше погледите на хората. Чу неведнъж да се споменава името на Ерик Паркър и макар да се опитваше да не обръща внимание, не можеше. Започваше да се пита дали идването на партито беше добра идея, когато икономът ги поведе към зоната за посрещане и обяви имената им.
Анастасиос Фондарас, гръцкият корабен магнат милиардер и техен домакин, разпери ръце към приближаващите Селина и Джак.
— Селина — възкликна той и я прегърна. — Колко време мина? Година? Две?
Проблесна светкавица, докато Фондарас я целуваше по бузата.
— Мисля, че две — каза Селина. Тя се отдръпна на ръка разстояние от него. — Виж се само. Никога не съм те виждала така почернял. Пенсионирането ти се отразява добре, Анастасиос.
— Пенсиониране? — Анастасиос Фондарас сви рамене. — Това е термин, който използвам, за да спя един час повече, без да се чувствам виновен. Нали не мислиш, че ще зарежа контрола над корабите си само защото съм преминал златната възраст шейсет и пет?
— Надявам се, че не.
— Родителите ти са някъде тук — каза Фондарас и погледна към палубата. — И тях не ги бях виждал от години. Изглеждат чудесно. Майка ти се разхубавява все повече и повече с всяка следваща среща. — Погледът му отново се спря върху Селина и очите му потъмняха. — Носят се слухове, че баща ти смята да се включи в корабния бизнес.
„Не са просто слухове — помисли си Селина. — И ти много добре го знаеш.“ Тя кимна и я хвана яд, че са я накарали да се държи предпазливо. Макар че беше приятел, Фондарас можеше да е доста коварен, когато ставаше дума за бизнес, поради което тя никога не му се доверяваше.
— Труден бизнес — изтъкна Анастасиос. — Конкуренцията е голяма, в това число и от моя страна.