— Струва ми се, че се върти достатъчно търговия, за да има за всички, нали така?
— Никога не съм си мислил, че е достатъчно.
— Светът е голям, Анастасиос.
— Не и когато аз съм в него.
— Обещавам, че „Уест Текс“ няма да нарушава границите на бизнеса ти.
— Я стига глупости. Как можеш да ми обещаеш подобно нещо?
— Скоро ще разбереш.
— Предпочитам да разбера още сега.
— Невъзможно е.
Последва неловко мълчание. Селина не откъсваше поглед от него.
— Не обичам игрите, Селина.
— Това е бизнес, Анастасиос. Всички се включваме, за да спечелим. Именно затова те уважавам толкова много. Но баща ми и аз никога не играем игри.
— С изключение на онези, в които печелите, нали?
Тя не отговори.
Анастасиос сви рамене, сякаш разговорът вече не означаваше кой знае какво за него. Въпреки това погледът му си остана твърд.
— Просто се надявам да не си настъпваме пръстите — каза той.
„Аз също“ — помисли си Селина и се обърна към Джак.
— Извинявай — рече тя. — Къде си забравих маниерите? Това е приятелят ми Джак Дъглас.
Фондарас кимна на Джак.
— Чел съм за вас — каза той. — Вие продадохте преди няколко седмици облигации за половин милиард долара, нали? И станахте голяма клечка в „Морган“? Мислех да ви наема, но виждам, че „Редман“ са ме изпреварили. — Обърна се към Селина. — Да се надяваме, че няма да ви стане навик. Познавате ли добрата ми приятелка лейди Алекса Йонеско от Испания?
Лейди Алекса Йонеско от Испания беше висока и тънка като тръстика жена с тъмна коса, прибрана назад в кок с подплънка, черни очи, в които блестеше интелект и любопитство, и устни, които изглеждаха странно пълни, вероятно от прекаляване със силикона. Селина се сети за разговора си с Джак и беше готова да се обзаложи, че нейната титла — за разлика от диамантите на шията, китките и ушите й — е фалшива.
Докато бъбреха за общи неща, Селина се запита дали тази жена, която беше облечена в зашеметяваща червена рокля и беше най-малко с трийсет години по-млада от Фондарас, има шанс с него. Два пъти разведен и един път вдовец, Анастасиос Фондарас беше един от най-привлекателните свободни мъже на света. И си го знаеше.
— Мисля, че сте чудесна — каза лейди Йонеско. Думата „чудесна“ прозвуча така, сякаш я беше разтеглила като ластик.
Селина пое ръката й. Пръстите на жената леко трепереха. „Май трябва да намалиш чашките.“
— Много сте мила.
— Посещавали ли сте Турция през есента?
— Не, само през пролетта.
— През есента е най-хубаво. Направо е задължително да се види. Трябва да дойдете. Обещайте ми. Имам малка вила там — петдесет стаи край океана, петнайсет слуги, три басейна, градина за чудо и приказ, но все някак ще се оправим. — Тя погледна към Джак. — Има предостатъчно място.
— Разбира се — кимна Селина. — Хайде да вечеряме някога и да сверим графиците си.
— Моят е направо невъзможен — въздъхна лейди Йонеско. — Асистентът ми качи всичко в един от онези малки айпадове с идеята, че устройството може да организира живот, който не може да бъде организиран. Още не знае коя съм. Още не схваща, че в света, в който се движим, няма ред. Мисли си, че животът ми може да бъде натъпкан — натъпкан! — в нещо блестящо и лъскаво. И сега, естествено, положението е по-зле от всеки друг път. — Тя отметна глава назад и изкряка две думи. — Технологии! Господи!
Анастасиос сложи ръка на гърба й, за да я задържи.
— Анастасиос — възкликна тя, загледана в тавана. — Този полилей. Не го бях забелязала досега. Върховен е.
— Лалик.
— Страхотен!
— Какво ще кажеш за едно питие? — обърна се Джак към Селина. После погледна лейди Йонеско. — Тъкмо идваме от града и трябва да кажа, че направо ми се плаче за едно питие.
Опитайте шампанското — посъветва го лейди Йонеско. — Божествено е. А после опитайте коктейла „Манхатън“. Господи, обичам „Манхатън“. Типично в стила на двайсетте. Както и на днешния ден. И завинаги.
Селина целуна Анастасиос по бузата и направи същото с лейди Йонеско, която извика малко по-силно от необходимото:
— Турция! Есен! Обяд!
— Добре се представи — каза Селина, докато двамата се отдалечиха и се смесиха с тълпата.
— Почти не се обадих. Ти обаче беше впечатляваща. Жената е пълна кукувица, а мъжът е умен кучи син.
— Нещо много повече е — изтъкна Селина, докато следваха вълната от звезди еднодневки и стари пари към бара на кърмата, където се тълпяха хора, изгарящи от желание да забравят час по-скоро напрежението на света, в който живееха.