Докато Джак поръчваше, Селина огледа полираната палуба.
Първият, върху когото се спря погледът й, беше последният човек, когото беше очаквала да види тук — Луис Раян. Селина си спомни, че Раян, който бе отритнат от обществото заради отказа му да участва в благотворителни кампании, беше цитиран от един вестник да казва: „Майка ми навремето ме учеше, че благотворителността започва у дома. Ако това наистина е така, аз имам осем къщи и парите ми отиват именно там“.
Гледаше Раян и се чудеше защо е получил покана за това парти, където със сигурност се очакваше да дари пари за борба с онази забравена болест, която отново ставаше гореща тема за благотворителите. Застанал сам до двайсетчленния оркестър, той отпиваше от чашата си шампанско и гледаше как гостите се кискат, прегръщат и блъскат.
Селина се запита дали баща й го е видял.
Обърна се да потърси Джордж и се озова лице в лице с Даяна Крейн, която стоеше с гръб към бара и с чаша шумящо шампанско в ръка. Двете жени се измериха мълчаливо с поглед, сякаш се преценяваха една друга. После Даяна пристъпи напред.
— Здравей, Селина.
Селина кимна. Забеляза избледняващата синина около окото на Даяна, внимателно скритата драскотина на челото и неволно се запита какво ли са правили двамата с Ерик в нощта на нападението.
— Имаш чудесна огърлица — рече тя.
Даяна вдигна ръка към шията си и пръстите й се плъзнаха по стотиците карати диаманти, рубини и сапфири.
— Благодаря — кимна. — Ерик ми я подари.
Думите бяха съвсем естествени, не целяха да я засегнат и Селина изпита не гняв, а известна тъга за Даяна. Зачуди се как е възможно една интелигентна жена като нея да се влюби в такъв като Ерик. И се спря. „Че защо не? Аз го направих.“
Реши поне да я предупреди.
— Помня, когато Ерик я купи за мен — каза й. — Бяхме на ваканция в Милано и бях поразена от размера и чистотата на камъните. Нали си забелязала, че нямат абсолютно никакви дефекти?
Мина секунда, преди Даяна да си възвърне дара слово. Пръстите й натиснаха огърлицата и камъните се впиха в кожата й.
— Нима Ерик я е купил за теб?
Селина кимна.
— Преди три години, ако не се лъжа. Когато скъсахме, му я върнах заедно с всички други подаръци. На теб обаче ти стои по-добре. Сапфирите подчертават сините ти очи.
Даяна Крейн си тръгна. Селина изпита известна вина, докато я гледаше как се отдалечава.
— Трябваше да го направя — изрече на глас. — Дал й е огърлицата и я е накарал да си помисли, че я е купил за нея. Ама че копеле.
— Кой е копелето?
Селина се облегна на ръката на Джак. Запита се откога ли е стоял зад нея и колко ли е чул.
— Не е важно — каза и взе предложената й чаша шампанско.
Отпи — и забеляза, че не е никакво шампанско. А бира.
— Тук вече прекали — скара му се тя.
— Да не би да предпочиташ да пиеш от кутията?
— Правили сме го навремето. Защо да спираме сега?
— Добър довод — съгласи се Джак. — Следващия път ще поискам пакет от шест кутии.
— Задължително — каза Селина и импулсивно го целуна по бузата. — Знаеш ли какво ми се иска точно сега?
Джак поклати глава.
— Да танцувам с теб преди този плаващ дворец да е потеглил. Какво ще кажеш?
Танцуваха отначало бавно, ръката на Джак нежно държеше нейната, бузата на Селина докосваше неговата, всеки усещаше силно тялото на другия. Двойки, доведени от Анастасиос от цял свят, се въртяха около тях. Някои се смееха, други разговаряха — и всички се наслаждаваха на музиката.
Селина усещаше погледите на хората от масите, но се опита да не им обръща внимание. Беше щастлива да е тук с Джак. Радваше се, че се появи в живота й.
— Онзи там не е ли Харолд Бейнс? — попита Джак.
Селина проследи погледа му. Харолд стоеше с гръб към парапета, с питие в ръка. Разговаряше с Луис Раян. Тя кимна. Изненада се, че вижда двамата мъже заедно.
— За какво ли спорят с Раян?
— Какво те кара да мислиш, че спорят?
— Преди малко Харолд повиши глас — обясни Джак. — Чух го. Виж и лицето на Раян, зачервило се е като роклята на оная жена. Спорят.
Музиката стана по-мека и по-бавна, и Джак я придърпа към себе си. Селина откъсна поглед от Харолд точно когато той ядосано се отдалечи от Луис Раян. Бузата й докосна бузата на Джак, тя вдъхна одеколона му и почувства топлината на тялото му през роклята. Запита се дали и той я усеща по същия начин. Запита се дали и тя присъства в мислите му толкова често, колкото той в нейните. Дали го привлича толкова, колкото той нея.
Постепенно започна да потъва в него и в танца. Той говореше нещо. Гласът му бе като тих ромон над плясъка на вълните и далечното ръмжене на събудилите се двигатели. Чу го да споменава нещо за яхтата и гостите, за сгъстяващи се буреносни облаци и предстоящ дъжд, но не можеше да следи думите му. Ако питаха нея, можеха да са навсякъде по света.