— Отегчавам ли те? — попита след малко Джак. Бяха танцували почти двайсет минути. — Нещо не е наред ли?
Селина се дръпна и разбра, че й е задал въпрос, който не е чула. Това я смути.
— Не. Аз… бях се отнесла. Извинявай.
Джак не беше глупак. Наведе се и я целуна по устните. Селина отвърна на целувката му, като само смътно долови мърморенето на тълпата. Нямаше съмнение какво ще последва.
— Ела — каза той и я хвана за ръка.
Намериха стълбище, което водеше под палубата, и тръгнаха към края на тесния коридор. Когато завиха по по-широк и затърсиха каюта, Селина си помисли, че никога не е желала някой мъж повече, отколкото този до нея.
Хрумна й, че това щеше да бъде едва вторият, с когото е била, и мисълта я изпълни с радостна възбуда. Усещаше, че с Джак ще бъде по-различно, отколкото с Ерик. Че ще бъде по-хубаво.
Спряха пред една врата в края на коридора. Джак я отвори и пристъпи през прага. Отсреща, гол до голямото легло, седеше Харолд Бейнс, с гумен турникет, стегнал отпуснатата кожа на лявата му ръка, и игла на спринцовка, забита във вената.
Зад него седеше млад мъж, увил крака около тънкия кръст на Харолд. Униформата му на сервитьор беше захвърлена небрежно на пода.
За момент погледите на Джак и Харолд се срещнаха и по лицата на двамата се изписа изумление. После Джак бързо затвори вратата, преди Селина да го е видяла.
— Какво има? — попита тя.
— Нищо — отговори той.
Тя тръгна към вратата. Джак хвана ръката й и я дръпна към себе си. Целуна я по челото, после по устните.
— Избързваме — промълви тихо. — Всеки може да влезе и после ще съжаляваме. Това не е мястото. Нека изчакаме.
— Трябва да е някаква шега — прошепна Елизабет Редман на мъжа си. — Не може да седне тук. Не може да седи на нашата маса. Анастасиос го знае много добре. Никога не би го допуснал.
— Не бъди така сигурна — отговори тихо Джордж и се извърна от Луис Раян, който беше настанен срещу него. — Анастасиос знае, че се опитвам да купя „Уест Текс“. Знае, че ще му бъда конкуренция. И точно това би направил.
— И все пак не мога да повярвам. На този човек дори мястото му не е тук. Какво му пука на Луис Раян за откриването на дванайсет картини на Моне? Какво го интересуват ХИВ и СПИН? Виж го само — рече шепнешком. — Седи си и се усмихва, сякаш не вижда, че сме тук. И сякаш не си спомня какво ни причини преди години. Ти да убиеш жена му. Направо е нелепо.
Джордж стисна ръката й. Мина секунда, преди да успее да пропъди от мислите си образа на Ан Раян.
— Виж — заговори тихо. — Мина много време, откакто не сме го виждали. Рано или късно това трябваше да се случи. Защо просто не му обръщаше внимание и да се забавляваме?
— Имам по-добра идея. Защо просто не си тръгнем?
— Защото сме на кораб насред Хъдсън. Не можем да си тръгнем.
— О, моля те, Джордж. Някъде на този плаващ остров трябва да има хеликоптер. Ще кажем на Анастасиос, че е изникнал спешен случай. — Тя се огледа. Всички или бяха седнали за вечеря, или се готвеха да го направят. Бръмчаха разговори. — Къде е Селина? Може тя и Джак да се съгласят да си разменим местата.
— Не съм виждал Селина.
— А аз не видях Харолд. Виж я горката Хелън, седи сама и е принудена да разговаря с онази ужасна Мами Фицберген и да слуша тъпите й обяснения как наплискването със светена вода я подмладявало. Мислех си, че Харолд е по-внимателен съпруг.
— Нещо не е наред с Харолд — поклати глава Джордж. — Напоследък ми се струва разсеян. Направо не е на себе си. Ще трябва да поговоря с него и да разбера какво не е наред.
— И когато го направиш, погрижи се да му благодариш от мое име — обади се Луис Раян.
Гласът му преряза масата като нож. Гостите на масата на Редман — останалите наоколо също — млъкнаха и наостриха уши.
Елизабет и Джордж се обърнаха към Раян. По развеселената му физиономия беше ясно, че ги е подслушвал.
— Какво искаш да кажеш с това, Луис? — попита Джордж.
Луис сведе глава и го погледна над очилата си.
— Иска ми се да имаше начин да го кажа по-простичко, Джордж, но не мога. Само бих искал да предадеш на Харолд моите благодарности.
Джордж пренебрегна сарказма му и запази лекия тон.
— За какво?
— За това, че ми намери човек, който да управлява хотела ми.
Джордж бе постигнал успех в тази тълпа заради способността си да действа. Запази спокойствие, макар вътрешно да негодуваше, че най-добрият му приятел е разговарял с този човек.