Тя стана.
— Е, а какво ще кажете за едно одеяло, докато чакате приятеля си?
Лиана беше трогната от добрината й.
— С удоволствие — прие тя.
Когато остана сама, Лиана огледа по-внимателно приюта. Знаеше, че за много от тези хора това, което ядяха тук, бе може би първото им хранене за деня. В центъра на помещението видя една доброволка да къпе малко дете, докато майка му беше заета с другите си две деца наблизо. Запита се къде ли ще спи тази жена с децата си. Дали са си намерили място в приюта, или ще трябва да излязат на улицата?
Отпи глътка кафе и си помисли, че Марио нарочно е избрал това място. Дори сега, когато животът й беше застрашен, той не пропускаше да й напомни каква щастливка е.
Когато жената се върна с одеялото, Лиана го наметна, благодари и попита:
— Къде отиват тези хора, след като се нахранят?
Жената се облегна на масата.
— Приютите вече са пълни — отговори. — И затова ще трябва да се върнат по местата си на улицата.
Лиана се загледа към центъра на помещението. Не можеше да си представи, че жената и децата й ще спят сами навън.
— Как оцеляват там? Как живеят?
— Мнозина не оцеляват. И престават да живеят.
Думите прозвучаха толкова прозаично, че Лиана се стъписа.
— Онези деца с жената там. Те ходят ли на училище?
— Някои ходят. Но дори да не учат, това не означава, че не са умни. Всяко дете в това помещение, с изключение на най-малките, знае как да се грижи за себе си. Ако са гладни и наблизо няма приют, знаят кои ресторанти изхвърлят остатъци от храна. Ако искат да пренощуват на закрито, знаят, че трябва да обиколят приютите по-рано. Ако нямат пари, просят, вземат назаем или крадат — обикновено последното. — Жената сви рамене. — Това е начинът им на живот — каза тя. — Макар че някои са ужасно гневни на системата, ще се изненадате колко много от тях са приели положението си.
Лиана не можеше да си представи, че може да приеме подобен начин на живот. Не можеше да си представи да живее без дом, да си легне гладна или да спи в кашон. Не можеше да си представи да рови в кофа за боклук, за да си намери храна.
Огледа се и чувството за срам я заля. Наистина ли е страдала толкова много като дете?
Чу се звук на затваряща се врата и Лиана вдигна очи. Марио идваше към нея. Никога през живота си не се бе чувствала толкова щастлива да го види.
— Това ли е приятелят ви? — попита жената.
— Да — потвърди Лиана. — Това е.
— Вие сте щастливка. Той е един от любимците ми. Знаете ли, че се отбива тук веднъж седмично или с количка храна, или с чек?
— Изобщо не се изненадвам.
Жената си тръгна и Лиана продължи да гледа към Марио, който минаваше между масите.
— Колата ми е отвън — каза той, след като я прегърна. — Искам да дойдеш с мен. Изнасяш се от апартамента.
Лиана не беше очаквала това.
— Но къде ще ида? — запротестира тя.
— Погрижил съм се.
— Трябва да има и друг начин, Марио. Обичам апартамента си.
— Повече от живота ли? Да вървим.
Лиана го последва неохотно. Когато излязоха от приюта в нощта, двамата мъже, които чакаха при входа, ги последваха на крачка зад тях. Лиана знаеше, че те, подобно на самата нея и на Марио, са въоръжени.
Трафикът едва се влачеше по Принс. Коли паркираха в две редици и хората пресичаха улицата както им падне. Черният форд на Марио беше паркиран на ъгъла и проблясваше на дъжда.
Седнаха отзад, а хората на Марио се настаниха на предните седалки. Щом вратата се затвори, Лиана прегърна силно Марио.
— Всичко ще бъде наред — успокои я той. — Просто прави каквото ти казвам.
— Страх ме е.
— Не се страхувай. Просто прави каквото ти казвам.
Пътуваха мълчаливо, чувствайки се в безопасност в обятията на другия. Тя отпусна глава на рамото му.
— По телефона спомена за бележка — наруши тишината Марио. — Искам да я видя. У теб ли е?
— Оставих я в апартамента.
— С пистолета ли?
— Не. Той е у мен.
Марио остана доволен от чутото. Пусна я от прегръдката си и поиска да го види.
Лиана извади пистолета от вътрешния джоб на якето си. Беше студен, тежък и страшен. Даде го на Марио.
— Зареден ли е?
Той провери.
— Зареден е. Къде живееш?
Лиана му каза. Марио се наведе напред и даде инструкции на шофьора. Искаше тази бележка. Смяташе да я закове на челото на Ерик Паркър, преди да го убие.