През седмиците след запознанството им двамата бяха започнали да изпитват дълбоко уважение един към друг. Луис се възхищаваше на интелекта на Спокати, а Спокати чувстваше Луис като другар. Всеки, който бе в състояние да накара собствения си син да повярва в съществуването на човек на име Стефано Сантяго, заслужаваше уважението му.
— Предполагам, че всичко е минало добре — каза Луис.
Спокати спря на метър и половина от бюрото. Инстинктът го накара да се премести наляво, докато се взираше във френските прозорци зад Раян.
— Имаше някои проблеми — отвърна той. — И ще ви кажа за тях, след като се дръпнете от прозореца или пуснете завесите.
Луис сбърчи чело.
— Мислите, че съм изложен на опасност ли?
— Всеки с богатство и власт е изложен на опасност, Луис. Особено ако е мразен като вас. Защо да се излагате на прицела на евентуален снайперист, когато можете да си го спестите?
— Защото по една случайност гледката ми харесва — промърмори Луис, но все пак отвори едно чекмедже на бюрото си и натисна копче. Завесите се спуснаха с шепот. — Е, след като вече съм скрит от хищниците, кажете ми какво стана.
— Кейн и хората му са мъртви.
Луис замръзна. Винсънт му разказа всичко — за преследването, за таксиметровия шофьор, за ръкописа на Майкъл, за пожара.
— Майкъл е имал пистолет?
— Скрит под дюшека му.
— И е прострелял Кейн?
— Уби го — точно когато аз убих мъжа, който стоеше на вратата на апартамента му. Казах ви, че не можем да имаме доверие на Кейн, Луис. Предупредих ви да не го използваме. Той си беше създал свои собствени правила и щеше да убие просто заради убиването. Ако не бях отишъл по инстинкт в дома му, синът ви щеше да е мъртъв. Спасих му живота, след като Кейн изгори ръкописа, по който работеше Майкъл. Когато стигнах, апартаментът вече гореше и Майкъл беше изгубил съзнание от дима. Трябваше да го изнеса от сградата.
Събитията се развиваха твърде бързо. Луис беше наел Кейн само да сплаши Майкъл, да подсили вярата му в съществуването на Стефано Сантяго. Останалото изобщо не е трябвало да се случва.
— Някой видя ли ви да го изнасяте от сградата?
— Много хора ме видяха. Някои дори искаха да ми помогнат.
— Разпознаха ли Майкъл?
— Не мога да кажа със сигурност. Суматохата беше голяма.
— Къде го откарахте?
— В моя апартамент. Опитах се да се свържа с вас, но ви нямаше. Къде бяхте?
— Няма значение. Колко време остана Майкъл у вас?
— Докато дробовете му не се изчистиха. Бяха пълни с дим.
В изражението на Луис нямаше и следа от загриженост. Майкъл беше жив. Това беше важното.
— А сега къде е?
— В самолет, лети за Европа с Лиана.
— И?
— Уплашен е. Трябват му пари и е готов да се ожени. Лиана е предизвикателството.
— Тя ще се омъжи за него — каза Луис. — Трябва да го направи.
Макар от седмици да се чудеше защо този брак е толкова важен за Раян, Спокати реши да не пита.
— Ами Марио де Чико? — поинтересува се Луис.
— Очертава се да стане проблем.
— Колко голям проблем?
Спокати сви рамене.
— Зависи от това доколко искате да използвате Ерик Паркър. Следващия път може да се наложи да пращате рози на гроба му.
— Какво означава това?
— Означава, че Паркър е изпълнил заплахата си. Поръчал е убийството на Лиана Редман.
— Какво?
— Успокойте се — вдигна ръка Спокати. — Де Чико е научил. Ще използва връзките си и ще отмени поръчката, ще издири Паркър и лично ще му види сметката.
— Откъде знаете всичко това?
— Новите технологии са чудесно нещо, Луис.
— Какво друго научихте?
— Много неща. Изглежда, че Де Чико е загрижен заради вас. Не му харесва, че сте новият работодател на Лиана. Гневен е и нареди на хората си да направят пълно проучване на вас и на Майкъл до края на седмицата.
— Но не знае, че Майкъл ми е син, нали?
— Все още не — отвърна Спокати. — Но ако хората му задълбаят достатъчно, ще научи. В момента повече го вълнува защо Харолд Бейнс е пратил Лиана при вас. Знае, че Харолд е най-добрият приятел на Джордж Редман. Надушва, че нещо не е наред. Умен е.
— Не колкото мен.
— Това предстои да се види.
— Не забравяйте, че имам вас — изтъкна Луис.
— А той има мафията. Нещата се променят, Луис. Вече не са така прости, както бяха преди. Положението започва да става сериозно.
— Не е нещо, с което да не мога да се справя.
— Говорим за мафията, Луис.
— А аз говоря за допълнителни десет милиона, ако останете на моя страна. Много повече от парите, които вече ви предложих. Половината ще бъдат в швейцарската ви сметка до края на другата седмица. Ще получите другата половина след смъртта на Редман.