Настъпи тишина.
— Казахте, че сте най-добрият, Винсънт.
— Така е, Луис. Но най-добрите никога не постъпват глупаво, дори за пари. — Той се поправи: — Особено за пари.
— Трябва да знам дали още сте с мен — настоя Луис.
Спокати прецени ситуацията, хрумнаха му няколко идеи и накрая кимна.
— Искам парите да постъпят по сметката ми утре сутринта. А не следващата седмица.
— Готово.
— И от сега нататък действаме така, както аз кажа.
— Не мога да се съглася с това.
— В такъв случай ще намерим компромис. Моят живот е изложен на опасност. Нямам намерение да го губя.
— Никой не иска такова нещо от вас.
Спокати се разсмя.
— Добре. Е, какво искате да направя?
Луис му каза.
Елизабет Редман стоеше на прага на кабинета и сваляше бижутата си, докато Джордж, застанал до прозорците отдясно, допиваше последния си скоч.
— Добре ли си? — попита тя.
Мина известно време, преди той да се обърне към нея.
— Честно казано, не.
Тя отиде до него и го прегърна.
— Можеш да ми разкажеш. Знаеш, че съм изцяло на твоя страна.
— Знам. — Той целуна ръката й. — Нима иначе щеше да плиснеш водата в лицето на Раян?
— Това беше грешка — каза тя. — Но трябва да си призная, че ми хареса.
— Ти си човешко същество, Елизабет. И не забравяй, че никой не харесва Раян. Той ни провокира. Всички ще застанат на твоя страна.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Снощи на два пъти изрече насън името на Лиана. Тревожиш се за нея, нали?
Джордж кимна.
— Дали онова, което каза Луис за нея, е истина?
— Не знам — рече Джордж. — Но смятах да разбера, когато ти се намеси.
Той я пусна от прегръдката си и отиде при бюрото. Вдигна телефона и започна да набира някакъв номер.
Елизабет застана до него.
— На кого се обаждаш?
— На кого според теб?
— Не мислиш ли, че е малко късно? Хелън може да си е легнала. Ще ги обезпокоиш.
— Изобщо не ми пука дали ще ги обезпокоя. Ако Харолд наистина е разговарял с Луис Раян за дъщеря ми, искам да знам.
— Наясно си, че не можеш да вярваш на нито една дума на Раян.
— Наясно съм — потвърди той. — Но познавам и дъщеря си. А и сама виждаш как се държи Харолд напоследък. Има някаква причина за поведението му и тя може да е тъкмо това.
— Защо не го попита направо още на кораба? Вече можеше да сме приключили с това.
Телефонът даде свободно.
— Защото бях прекалено ядосан — обясни Джордж. — И една сцена беше достатъчна.
— Сега ядосан ли си?
Джордж я изгледа. Точно в този момент Харолд вдигна.
— Джордж се обажда. Можеш ли да дойдеш в кабинета ми? Трябва да се видя с теб. Да, сега.
— Какъв е проблемът?
Джордж се завъртя със стола си и погледна Харолд Бейнс, който тъкмо беше влязъл и сега стоеше в сенките.
— Не съм сигурен — каза Джордж. — Но мисля, че можеш да ми помогнеш да разбера. — И посочи стола срещу бюрото. — Защо не седнеш? Имаме да говорим за много неща.
Харолд се поколеба за момент, но тръгна напред.
— Нещо за пиене?
Докато сядаше, Харолд погледна към Джордж. Макар да бе изнервен и отчасти дори уплашен от тази среща, успя някак да го скрие и лицето му остана спокойно.
— Ти ще пиеш ли?
— Вече пих няколко. Още едно няма да ме убие. Какво да бъде?
— Каквото пиеш и ти.
Джордж отиде до бара.
Харолд го проследи с поглед. Взираше се в най-добрия си приятел и се питаше дали Джак Дъглас не му е казал какво е видял на кораба на Анастасиос Фондарас.
Беше уплашен. Не беше сигурен как ще се справи, ако тайната му бъде разкрита. Никога не беше възниквал въпрос за хомосексуалността му. Нито пък за проблема му с наркотиците. Открай време беше дискретен и внимаваше. Но напоследък бе твърде претоварен и често забравяше. Понякога изпитваше чувството, че губи контрол над живота си. Сделките с „Уест Текс“ и Иран, засилващата се зависимост от хероина и коката — всичко това поглъщаше и малкото ред, който бе въвел някога.
От години живееше в лъжи. От години се чувстваше гадно заради това. Наркотиците и сексът бяха бягство от живот, който според убеждението му вече не си заслужаваше да се живее. Не обичаше жена си и децата, защото почти не ги познаваше. Единствените хора, за които го беше грижа, бяха онези, които никога не биха го изоставили — Джордж и Лиана. И сега не смееше да се изправи пред тях, защото беше предал и двамата. Що за човек беше той?