— Приятели сме от много време, няма нужда да си губим времето с глупости — поде Джордж от бара. — Затова ще започна направо. Тази вечер говорих с Луис Раян — или по-скоро той говори с мен. Каза ми нещо, в което не съм сигурен дали да вярвам.
Харолд седеше напълно неподвижно. Градът блестеше през прозорците пред него.
Джордж приближи с питиетата.
— Каза, че двамата сте се сприятелили. И че благодарение на теб Лиана ще управлява новия му хотел. — Джордж спря до Харолд и му подаде мартинито. — Искам да знам дали е истина.
Харолд остави чашата на масичката до себе си. Ако излъжеше Джордж сега, това щеше да унищожи всичко, което бяха изградили за трийсет години.
— Естествено, че не е вярно.
Джордж седна на стола си. Наведе се напред и опря ръце на бюрото. Чувстваше се изпит, изтощен — но в същото време изпитваше и облекчение.
— И аз не повярвах — призна той и се изправи. — Но трябваше да попитам. Надявам се, че не съм те обидил.
— Не си ме обидил — каза Харолд.
— Трябваше да знам.
— Разбирам.
Настъпи тишина. Двамата отпиха от чашите си.
Харолд отново се загледа през прозорците. Седеше като вцепенен и гледаше как два хеликоптера летят над града, който вече започваше да мрази. Подобно на много други неща в живота му, Ню Йорк вече не го привличаше.
Погледна Джордж и разбра, че никога няма да може да смекчи чувството за вина, че е предал не само него, но и семейството му. Нищо не можеше да запълни пустотата, в която се бе превърнал животът му — нито приятелството, нито любовта, нито истината.
Запита се колко ли още може да живее в лъжа. И кога животът му ще започне да се разпада.
— Това придобиване те измъчи, нали? — попита Джордж.
— Какво имаш предвид?
— Отслабнал си — каза Джордж. — И то много. Хелън е споделила с Елизабет, че не се храниш добре. Аз също го забелязах тази вечер. Почти не докосна храната в чинията си. Нещо не е наред ли? Добре ли се чувстваш?
— Язвата се обажда — обясни Харолд. — Признавам, че наистина ще се почувствам по-добре, след като придобиването приключи.
— Сигурен ли си, че няма и нещо друго?
— Нищо, с което да не мога да се справя с малко мислене — отвърна Харолд.
Джордж се облегна назад. Любопитно му беше да разбере какво искаше да каже Харолд с последните си думи, но реши да не задълбава.
— Днес се срещнах с Фростман — каза той.
Харолд го погледна изненадано — и може би малко несигурно.
— Не съм пропуснал среща, нали?
— Не и този път. Срещнахме се насаме. — Джордж допи питието си и стана. — „Чейс“ са в играта, но условията им са тежки. Но пък и моите са такива. Мисля, че ще го преживея. Всички ще го преживеем.
— Какво е тяхното участие?
— Осем процента.
Харолд повдигна вежда.
— Не е зле. Кой поема основния дълг?
— Ние — отвърна Джордж. — Но заради това те ще придобият трийсет и пет процента от акциите на „Уест Текс“.
Харолд поклати глава.
— Доста ще ти е трудно да получиш одобрението на борда при такъв дял.
— Знам — каза Джордж. — Но условията им са такива, а времето ни изтича. Бордът трябва да го приеме, иначе ще изгубим милиарди.
— Ами ако нещата се провалят? — попита Харолд.
— Ще трябва да се обърнем към някой друг. — Джордж изглеждаше едва ли не покрусен, когато го каза.
По-късно, когато Харолд излезе от „Редман Интернешънъл“, черният мерцедес, който чакаше на Петдесета улица, запали двигателя, обърна и спря до него.
Харолд се дръпна от бордюра в същото време, когато вратата на лимузината се отвори и Винсънт Спокати слезе от колата.
Харолд се втрещи.
Спокати спокойно опря пистолет в хълбока му.
— Влизай в колата, Харолд. Денят още не е приключил за теб.
28
— Едно питие преди сън?
Джак обърна гръб на картината с ириси, на която се възхищаваше в антрето на Селина, и влезе в дневната. Тя стоеше при бара. Току-що се бяха върнали от партито на Анастасиос Фондарас и беше късно.
— Имаш ли бира?
— Колкото и да не е за вярване, имам. — Тя се наведе към малкия хладилник, потърси нещо леко, което щеше да му хареса, и погледна към Джак. В очите й проблеснаха весели искри. — В чаши за шампанско ли да налея?
Макар че се усмихна, Джак изглеждаше разсеян, докато разхлабваше и сваляше черната си папийонка.
— Този път предпочитам от бутилката.
Отиде до нея и взе бирата. Погледна я за момент, отвори уста да каже нещо, но се отказа и отпи.